Постинг
02.08.2009 18:15 -
Белязаните
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1386 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 02.08.2009 18:18
Прочетен: 1386 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 02.08.2009 18:18
Обичам отпуските си, не само защото забравям за работата, а защото забравям и себе си. Всяка отпуска от последните 7-8 години е посветена на забавленията на малката. Вярно, аз ги измислям и гледам да са ми приятни и на мен, доколкото е възможно, но тя е в центъра на внимание и събитията.
А няма нищо по-отпускащо от забравянето на себе си.
Е, не може да се каже, че не се притеснявах за хиляди глупости и през последната седмица, но излежаването на слънце и хладната вода в басейна ме сливаха с Бог и творението му по-успешно от всякога. Успях и да си играя с малката с чисто сърце, почти на нейния ум – освободена и първична.
Има нещо в това лято. То и като обективни обстоятелства е различно, но по-важно е, че чувствам различна душата си. По-лека е и по-удоволетворена от себе си, въпреки цялото объркване от време на време и постоянно придружаващото ме неспокойствие.
Както винаги добрата стара синхронност на събитията довлече до мен и най-подходящата литература за случая.
Когато си чел един автор, си мислиш, че някоя непрочетена негова книга няма какво толкова да те изненада. В някои случаи това важи, но не и при най-големите. Намерих си в библиотеката „Демиан” на Херман Хесе и бях изключително приятно изненадана, въпреки че поначало бях сигурна, че ще ми хареса. Хареса ми повече. И не само „Демиан”, а и другите неща. Ще ми се да можех да кажа няколко думи, но не мога.
Голям, много голям ...
Някои книги щяха да ме сварват на ръба на полудяването, ако не беше здравата ми селска психика. То, здравата ми селска психика е с разклатени корени в средата на живота ми, но това е известно на психолозите и обществото като midlife crisis и е нормално.
Та, ако бях на ръба на полудяването, автори като Хесе, Юнг, Естес, които са разбирали човешката психика в дълбочина биха действали, ... а и действат като балсам за обсипаната ми с белези душа.
Това, че си белязан не е успокояващо, докато не откриеш други белязани. И тогава си имаш глутница. Достатъчно е един, двама от глутницата да са все още живи и ако може, на една ръка растояние ...
„На колко си години?”, понякога ме питат хората. „На осемнайсет бойни белега”, отвръщам аз. Обикновено те не потръпват, а весело започват да броят собствените си белези.”
А няма нищо по-отпускащо от забравянето на себе си.
Е, не може да се каже, че не се притеснявах за хиляди глупости и през последната седмица, но излежаването на слънце и хладната вода в басейна ме сливаха с Бог и творението му по-успешно от всякога. Успях и да си играя с малката с чисто сърце, почти на нейния ум – освободена и първична.
Има нещо в това лято. То и като обективни обстоятелства е различно, но по-важно е, че чувствам различна душата си. По-лека е и по-удоволетворена от себе си, въпреки цялото объркване от време на време и постоянно придружаващото ме неспокойствие.
Както винаги добрата стара синхронност на събитията довлече до мен и най-подходящата литература за случая.
Когато си чел един автор, си мислиш, че някоя непрочетена негова книга няма какво толкова да те изненада. В някои случаи това важи, но не и при най-големите. Намерих си в библиотеката „Демиан” на Херман Хесе и бях изключително приятно изненадана, въпреки че поначало бях сигурна, че ще ми хареса. Хареса ми повече. И не само „Демиан”, а и другите неща. Ще ми се да можех да кажа няколко думи, но не мога.
Голям, много голям ...
Някои книги щяха да ме сварват на ръба на полудяването, ако не беше здравата ми селска психика. То, здравата ми селска психика е с разклатени корени в средата на живота ми, но това е известно на психолозите и обществото като midlife crisis и е нормално.
Та, ако бях на ръба на полудяването, автори като Хесе, Юнг, Естес, които са разбирали човешката психика в дълбочина биха действали, ... а и действат като балсам за обсипаната ми с белези душа.
Това, че си белязан не е успокояващо, докато не откриеш други белязани. И тогава си имаш глутница. Достатъчно е един, двама от глутницата да са все още живи и ако може, на една ръка растояние ...
„На колко си години?”, понякога ме питат хората. „На осемнайсет бойни белега”, отвръщам аз. Обикновено те не потръпват, а весело започват да броят собствените си белези.”
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186