Как живеем вътре в себе си, със себе си и с другите?

Имаме ли саморегулаторен механизъм, който да ни връща непрестанно в състояние на сравнителна удоволетвореност от живота и от себе си или сме по-склонни да се оставяме на депресивни течения и да се превръщаме в сърдити млади хора от някое X-поколение?

Има хора от първия вид и хора от втория вид. Има и хора от трети вид, които се лутат между двете.

Най-човешки на мен ми се вижда третия вид и смятам, че се числя към него. Все пак, съм по-склонна да се саморегулирам към сравнителната удоволетвореност.

Саморегулирането, според мен е задължително, защото течението понякога влече невероятни глупости към главите ни и ако му се оставим има голяма вероятност да свършим в някоя клиника, ако не на масата най-посредствената посредственост.

А тези дни ми се въртеше в главата мисълта и за един друг механизъм – вселенски регулаторен механизъм.

Мислех си, че всичките илюзии, които градим в живота си и от които страдаме, след като са се разпаднали, имат някаква степен на полезност. Т.е. докато градим илюзиите си, ние създаваме един мисловен модел, една картина на това, което бихме искали да имаме. По този начин, несъзнателно даваме заявка на Вселената.

И ако не потънем съвсем в илюзията, .... а я оставим да се разпадне на един етап, следващото нещо, което ни се случва е точно това, което сме искали, защото Вселената ни е удоволетворила заявката.

Не знам дали е точно така. Просто една идея, която ми се върти в главата тези дни, защото имам чувството, че точно това се случва с мен.

А може и коренът на илюзиите ни да е именно саморегулаторния механизъм, който знае от какво имаме нужда и го създава фалшиво, когато го няма наистина. Но фалшивия образ, може да доведе до нас истинския.

Проблемът, остават хората около нас, които въвличаме в нашите илюзии и които имат своите илюзии, включващи нас. В моментите на разпадане на илюзията, участниците неминуемо страдат. Мразя хората около мен да страдат, но милосърдието ми е навличало толкова неприятности, че напоследък .... .се старая да съм по-дзен. Или Дао:

***
Небето и Земята не притежават доброта.
Те се отнасят към всички неща като към
Жертвено куче, направено от слама.

Мъдрецът не притежава човеколюбие.
Той се отнася към всички хора като към
Жертвено куче, направено от слама.

Пространството между Небето и Земята
Не е ли като в ковашки мех и флейта?
Пусто и неизкривено - колкото е по - голям
Тласъкът, толкова е по силен дъха.

Който говори много стига до задънка.
По - добре е да има мяра.

Не, че разбирам напълно какво е имал предвид Лао Дзъ, но някои моменти започват да ми се избистрят полека ....

От друга страна, трябва да имам повече вяра у хората около мен и силата им. Мъката може само да ги облагороди и да ги направи по-силни. А ако не, струва ли си изобщо да се тревожа?

колкото до това да измислиш образ и той да ти го даде, четох напоследък един сайт за кабала, където имаше казано почти същото : искай и ще ти се даде , тоест с желанието си , ние материализираме онова, което искаме :)

аз също така си мисля и за това, че сме по-чувствителни, по-нащрек за нещата, които искаме и затова ги виждаме там, където друг може и да не види нищо. така и ги намираме в крайна сметка :)))

задаваме програма на нашето подсъзнание със желанията си и мечтите си, които често са в областта на илюзиите. подсъзнанието създава условия за тяхното изпълнение, но не може да корегира зададената програма, т.е алгоритъма се създава в главите ни и заданието идва от нас самите. Затова казват, че трябва да променим мисленето си и да бъдем позитивни, защото от нас зависи много (не казвам всичко), за да сме щастливи. Често сме недоволни след като е изпълнена една наша мечта, затова трябва да внимаваме какво си пожелаваме, тоест да можем да се контролираме и саморегулаторния механизъм е в нас. Когато се влюбим, той не работи, вече съм го установила. Депресиите идват, когато не сме успели да го задействаме навреме. Мисля си че няма хора само от първия или втория вид, както няма само добри и само лоши хора. Всички сме от третия вид и мигрираме между неразумни желания, последвани от депресивни състояния и удоволетвореност, постигната със самоконтрол, като в различните етапи от живота сме на различни места по тази своеобразна скала. Само така обаче добиваме своята опитност, няма друг начин.

Теоретически и аз съм подготвена, но сега изглежда
просто преживявам някои от нещата, за които съм чела и ми е интересно ... :)

...v reda na misli ot po-gore..." vnimavaj kakvo si pozelavash, zastoto moze da ti se sluchi "... i ne e problema v tova dali ste ti se sluchi , a dokolko jasno si formuliral obikovennoto zelanieto, zitejskata mechta, goljamata iljuzija ...- dokolko si uspjal da vkljuchish i predvidish tvqrde mnogoto promenlivi svqrzani sqs sobstvenata ti lichnost i sveta okolo nas samite - togava moze bi nestata se polchvat... Ot druga strana ne mislja che schahmatistite zivejat po-stastlivo ot obknovennite hora samo zastoto mogat da razigrajt tvqrde mnogo veroijatnosti v glavite si i da predvidjat kakvo li ne..., po-skoro iskrennoto izkristaliziralo zelanie ( da si najasno sqs sebe si ) , podkrepeno ot edina polozitelena naglasa sa dostatqchni za da se sluchvat hubavi nesta...
..maj dosta se otplesnah :))