Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2008 09:18 - Трима блогъри и три хлапета на Рок в Рила 2008
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2079 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 31.08.2008 09:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Денят започна с макарони и разходка из гората. За разходката ще разкажа цветно като си ми дадат снимките, защото я снимах цялата ..... дотолкова, доколкото може да се снима една разходка, де. А още сега ще се похваля само, че след разходката стреляхме и аз улучих една деветка от десетина метра след ... двайсетина изстрела. При това съм стреляла с лявата ръка, защото дясното око ми е със силен астигматизъм и не виждам. Много съм добра, ей! Снимала съм и мишената, ако някой иска доказателства. Собственика на въздушната пушка уцели само веднъж до деветката, но като стреля от близо и сам каза, че това не се брои. Той е зодия Стрелец и освен въздушната пушка обикновено е въоръжен с ножове, газов пистолет и ... въдици. И ловец съм и рибар съм.

След стрелбата, Стрелеца и компания заминаха за Пловдив, а аз се оказах майка с три деца. Много добре! Какво са три деца за неизчерпаемите ми сили и ведър ентусиазъм, независимо колко е неоправдан?

Още преди компанията да е заминала, вече пиех бира с Газа и Маги*, които бяха поспряли в града на път за Рок в Рила. С Газа си припомнихме фестивала от преди две години, когато се запознахме и аз взех да си мисля какво по-хубаво забавление за трите хлапета, от рок фестивал на стадион в планината? Като минах на джин, вече бях убедена, че трябва да ги заведа някак и след консултация с персоналния ми шофьор на такси колко ще ни струва връщането, решението беше взето. Оставих Газа и Маги да пътуват на стоп, а аз се запътих с хлапетата към автогарата.

Автобусът спира близо до стадиона и там има едно малко магазинче, в което поспрях, решена да се снабдя с алкохол и шоколад, уж за по-евтино. Обаче джин патрончета нямаше. Продавача като разбра какво търся, веднага ми предложи да ми сипе колкото искам джин в една бутилчица от минерална вода. Прдпочитах патронче, но ми стана неудобно да откажа на такава любезност и се съгласих. Та, сипва ми той 200 грама в бутилката /а аз си мисля, дали няма да ми дойде множко тоя джин/ и пита жената, която се мярка зад гърба му колко е 100 грама джин. Жената му вика: „Един и шейсет”.

-         Един и шейсе ли? Абе, какъв един и шейсе? – мърмори той и записва на амбалажната хартия, на която прави сметката : 2,00. /много се надявам жена му да не прочете това/.

Ухилена до ушите и въоръжена с джин и севън ап, се отправям смело с хлапетата към стадиона.

Естествено, нямаше народ. Предишните години като беше по два дни пак беше поумряло, но тази година всичко приличаше на леко изнасилена работа. Не знам каква е причината. Тази година имаше много фестивали на други места и хората може да се пренаситиха, също така нямаше никаква реклама до последната седмица и нямаше никаква по-известна банда, която да привлече публика. Вярно, че бандите през последните години се повтаряха, но все си е друго да чуеш някой рок-динозавър или неизвестни, но талантливи млади момчета и момичета. От миналата година си спомням поне две групи, което означава, че е имало какво да се чуе, от вчера ... почти нищо не помня ....

Е, аз и не стоях до края, и започнах твърде рано да пия джин, но ...

Все пак имаше палатки и огньове, по-късно вечерта, и много от хората, които бяха дошли си бяха дошли заради купона на открито, не толкова, за да слушат някой. Газа призна, че идва заради това и се кефеше поначало, че се е измъкнал от София. Аз пък установих, че от толкова познати съграждани, отидох на купона реално с Газа и Маги. Е, добре, че поне накрая намерих едно добро същество да ни прибере с един много як джип тойота, дето волана му е от дясната страна и аз се чувствах шофьор отпред, което беше много странно и ... подканящо ..... да си оправя най-сетне книжката.

Но да си кажа за купона.

Още щом се отзовах на стадиона видях Газа и Маги да се отправят към щандовете за бира и мезета и след като настаних хлапетата да скачат на батута се присъединих към импровизираната маса/столове на поляната. Миксирах севъна ап-а с джина и като казах наздраве на стъклената бутилка джин на Газа и пластмасовата чаша с бира на Маги ... се започна.

Вървяха саундчеци и прочие простотии, докато ние обсъждахме музикалното лято, от което аз май нищо не видях и живота в рок-кръчмата на Газа, която също все още не съм виждала, но докато лятото безвъзвратно отмина, кръчмата си е на място и ме чака. Решихме, че ще направим едно посещение на театър, след това кръчма и след това прибиране на сутринта в близките няколко седмици.

Междувременно хлапетата беснееха около нас, а по някое време привлякохме вниманието на камерата на Канал 1 и една журналистка взе бързо интервю от Газа, който си беше най-атрактивната фигура там през цялото време и после от едното от моите хлапета. Хаха ... малкия умря от кеф и после не можехме да го издърпаме от сцената и изобщо района около камерата.

Концерта май започна към 8, но аз от една страна си говорех с Газа, от друга наглеждах хлапетата и пиех джин и ..... нищо няма да кажа за музиката, защото просто не мога .... Помня само имената на две от групите - Fallen Angels и Зона и, че накрая по някое време танцувахме и тримата на поляната и беше голям кеф, защото къде на друго място можеш едновременно да си пиеш на открито, да слушаша музика и да танцуваш и да не пречиш абсолютно на никого.

Ще отбележа само още един забавен момент.

Като поогладнях реших, че ми трябва мезе и вечеря за хлапетата и отидох да купувам кебабчета. И си стоя аз на щанда и наблюдавам кротко три лелки пред мен, които се чудят десетина минути какво точно да вземат. Едната всъщност пазаруваше вече с широка ръка кебабчета и салати, но другите две определено само си мърмореха под нос. А аз си стоя кротко, както казах, и наблюдавам единия от двамата зад щанда как обръща скарата. И той изведнъж ме пита какво искам. Аз казвам бързо "6 кебабчета и 3 кюфтета" и чувам как лелките изсъскват, че те били преди мен и с периферното си зрение вижам как ... се изпаряват. Хаха ... аз нищо не казах на пича, просто го гледах. Защо той реши да обслужи мен, а не тях не знам, но определено тази вечер ми вървеше на продавачи. :)

Та, такива ми ти работи ... казах вече, че танцувахме /блус и рокендрол, докато свиреха Митко Щерев и Илия Ангелов, ако не се лъжа/ и че си намерих кой да ни прибере. Ами после метнах хлапетата в леглата и съм заспала дълбоко и аз .... и първото нещо, което ми се прииска да направя като се събудих беше ... да пиша :)))))

 

*И двамата са блогъри, но няма да ги кажа кои са. За единия старите лесно ще се сетят кой е, а за другия ..... не знам :)))))



Тагове:   рила,   рок,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. piccola - ееей, повлякохте крак с този фест преди 2 години!!!
31.08.2008 19:43
и му прати поздрави на онзи маймун, че се е покрил тотално...
цитирай
2. sunflower - предавам поздравите ....
31.08.2008 21:32
той каза да си сипеш един джин. :)
цитирай
3. ledzeppelin - Майче,
02.09.2008 14:27
благодаря ви на всички за гостоприемството и хубавите мигове!Прекарах чудесно!Особено се радвам,че се запознах с тримата бандити! (: А мъжо ти че го тепаме - как може да не си допие джина?!Надявам се да се видим в София като започне сезона на театрото. (:
цитирай
4. sunflower - Винаги сте добре дошли, Маги!
02.09.2008 22:23
и на нас ни беше много приятно ... и чакам с нетърпения да се напием в бара ... чух че бил много готин :)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598619
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031