Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2007 19:16 - Ох, морето ....
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2477 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 21.08.2007 08:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Ходих на море и щях да пиша за него, ама какво да пиша .....   Море. Тук-там до колене, тук-там се задълбочава.   Аз не се задълбочавах много, защото не съм плувец. Шляпам там нещо с ръце и крака и се придвижвам със скорост на медуза от едно място на друго, но .... не е това плуване.   Обаче медузи имаше. Малки и големи. Това, разбира се, съкрати времепрестоя ми в по-дълбоки води. Слава Богу тълпяха се като утихне морето, а то не утихна достатъчно за повече от един ден. Но за сметка на това видях поне три с фи над 40, 50 см. Ние като бяхме малки деца такива големи медузи близо до брега нямаше. Какво става през последните години, не знам. И щипалки не помня да е имало толкова много.   Чух, че по БиТиВи-то давали и за едни други неща дето се намират във водата, макар и със земен произход, ама да не ги казвам сега ...   Абе, иначе сравнително хубава почивка изкарах. На плажа уж много народ, но така съм усъвършенствала способностите си да се изолирам, че почти не го забелязах този народ.   Само трима души забелязах един ден, защото направо ми навлязоха в личното пространство и поне да си бяха мълчали, ама не. Отгоре на всичко се оказаха от най-любимия ми псевдоинтелигенски тип, та кипнах накрая и като си дочетох страницата не поставих книгата внимателно на кърпата, а направо я тряснах отгоре раздразнено и влязох забързано във водата. Като излязох, не можах да повярвам, че се бяха изнесли под един съседен чадър. Може пък да бяха разбрали красноречивия ми намек.   Шях да се издразня и на това, че квартирата беше с обща баня за две стаи, но Господ се смили над мен и през повечето време в съседната стая просто нямаше хора. Когато се прибирам от плаж и съм си наумила веднага да се изкъпя този, който се изпречи на пътя на „веднага-то” рискува много .....   Трябва да се смиря още, явно. Все се уча да оставям планирането на живота си в Божиите ръце и все се хващам че нещо съм понапланирала малко и като не стане както аз съм го замислила нещо в мен почва леко да завира ...... Зачудвам се някои неща имат ли научаване или нямат. Дали пък човек не си остава същото говедо, каквото си се е родил и толкоз?   Е, не е съвсем така де, знам.   Не, че и някои други неща дето натворих не са ми стари недостатъци. Купих си .... 9 книги. Ще рече човек, че няма от къде да си купувам книги, та си ги купувам на 500 км от родния град, но просто не устоях на изкушението. Още повече като разбрах, че ще се прибирам с автомобил.   Май развивам някаква мания да си купувам книги на старо от морето. И миналата си купих 3, 4, ако не се лъжа. Ама наистина има много хубави книги на по 2, 3 лева. И то някои от тях твърде се съмнявам, че ще бъдат преиздадени. И има си хас, като гледам какъв беше интереса. Почти не видях друг освен мен да си купува ..... Страх ме е да го кажа, но май четенето на книги става obsolete, както казват англичаните.   Прекарах няколко дни в компанията на Лев Толстой и последният му роман „Възкресение”, който, разбира се, много импонираше на душевните ми преживявания напоследък и затвърди убедеността ми, че нито една книга не попада в ръцете ни случайно, после се радвах на стила на Хърбърт Уелс в „Мистър Бледсуърти на остров Ремпол”, и но най-много ми хареса „Самите богове” на Айзък Азимов и то по-специално втората част. Няма да забравя и мисълта на Шилер, която представлява заглавието и на трите части: «Напразно и самите богове с глупостта на хората се борят».   Последната книга дочетох в колата на обратния път. Мислех, че ще ме боли главата, но явно от увлечение по описаните събития тя забрави да ме заболи. Хем четох без очила, защото още на вторият ден ги наседнах и счупих едното стъкло.   Миналата година си удавих телефона в морето, а тази, очилата паднаха жертва. Дали не се иска от мен всяка година да правя някакви несъзнателни жертвоприношения на Нептун, за да е всичко по-сериозно наистина наред?   Не, че всичко е наред, де, ама ..... винаги може да е и по-зле, нали?  


Тагове:   морето,   Ох,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sowhat - според мен
20.08.2007 19:44
всичко си е наред.
мен ме срам да ти кажа ,но и аз си купих 10 книги -вместо да чета за изпита които идва със страшна сила .
и то не толстой.
а нелсън демил и лий чайлд.
обаче виж кво казва демил - да си луд означава да правиш всеки път едно и също нещо и всеки път да очакваш различен резултат. :)
цитирай
2. sunflower - Има такава мантра:
20.08.2007 22:35
"Всичко е наред" :))))))
Това за лудия ми хареса .... :)
Може човека да очаква чудо .... а чудеса стават .... /или това само лудите го знаят :)))/
цитирай
3. charlie - Върховен постинг! Благодаря! Т...
20.08.2007 23:40
Върховен постинг! Благодаря! Точно от него имах нужда днес, през първия работен ден след 3 седмици отпуска на морето!
цитирай
4. sunflower - Моля, моля!!!
21.08.2007 11:48
Заповядай пак /дето се вика/ догодина, когато евентуално ще се изкажа пак "компетентно" за морето :)))))
цитирай
5. donichka - Как така ..."какво да пиша"?
21.08.2007 16:04
Сякаш не обичаш морето...хммм, смени компанията или...просто не чети там, по този начин (с четенето) се изолираш неимоверно! ;-)

Определено съм за книги оттам, но...хей, има слънце и море и пясък! ;-)
цитирай
6. sunflower - Обичам морето ....
21.08.2007 21:56
... но обичам и да чета. Компании не ми трябват. Един човек би ми стигнал. :)))
цитирай
7. candysays - :)))
23.08.2007 13:16
Като гледам (т.е. чета;) -екстра си си изкарала! Е, вярно- очила ще трябва да поправяш (или да купуваш нови), но пък останалото си е в реда на нещата :))

И аз обичам да чета и още повече- да си купувам книги (не мога да се отърва от таз си страст...) А от тези на сергиите на старо, наистина се намират изключителни ценни книги направо за без пари...

Иначе на мен ми предстои- края на другата седмица- да отида на морето... На Ахтопол :)
Напоследък обичам да ходя в началото на септември- чудно си е... Преди ходех все през август...

Поздрави, Слънчогледке
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598408
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031