Един много отворен тип навремето ми разправяше, че всички търсели внимание.   Да пукна, ако пък съм търсила внимание напоследък ... ооооп, пукна ми една става, сори, сори .... забравих за лъвския си асцедент ... е, може да съм търсила мъъъъничко нещо .... някога ... :)))   Дълбоко убедена съм, че търсят внимание тези, които не им стига енергия за живот /темата за вампиризма е постоянно актуална :)/, тези, които имат някакви комплекси и недолюбват себе си и искат да се доказват непрекъснато. Няма нищо лошо в това, разбира се. Един друг отворен тип пък ми разправяше, че нямало човек без комплекси и това даже движело света. Представяте ли си, всички да са напълно спокойни и да обичат себе си и нищо да не им е нужно – никакво развитие наникъде. Разбира се, големите комплексари големи бели правят, някоя и друга световна война може да забъркат, например, но и с по-големи крачки дръпват развитието напред в крайна сметка /за цената няма да говорим сега/.   И все пак, откак се помня по-скоро съм искала да ме оставят на мира, отколкото да ме овниманчват.   Като дете исках нашите да ме оставят на мира. После учителите и съучениците. После някои от състудентите, после повечето от колегите, а напоследък почти всички. ... Не знам защо така .... може пък по естествен начин да съм имала толкова внимание, колкото ми е нужно и даже в излишък. Може да имам излишна енергия, а не недостиг .... както и изглежда на пръв поглед в очите на другите и затова ...   Лошото, обаче е, че оставянето на мира, което постигам в крайна сметка .... май не ме води наникъде. Мира е много хубаво нещо, необходимо нещо, но .... е свързан и с някакъв застой.   Е, оставили са ме на мира, и сега какво?   Значи ми трябва нещо друго, не точно внимание, но не точно и мир. Какво ли е то?   Едно приятелство ще стигне ли?   А една любов?   :)    

Ни бой са Съни, Буратино ти е приятел! Ако харесваш дървеняци, разбира се!

... странно, сега като попита и се замислих ... май наистина харесвам дървеняци. :)))) Мразя нафукани, зализани и хлъзгави змиорки с очички на доларчета и широки, но криви усмивки. :)

И аз си падам си по идеалисти, хората на бизнеса, успеха, парите изобщо не ме привличат.

общо взето целият живот преминава между състояния -внимание и оставете ме на мира .
логически погледнота всеки се стреми към върха -тип звезда /да е ** у звездата -Ъпсурт/ като всичките му действия целенасочено са впрегнати към привличане на повече внимание / PR/ и след като целта е постигната - в отклоняване на вниманието / обаче вече всички прани и неправи гащи са на вашето внимание Дами и Господа /.
хубав пост ,сън

Хубав коментар, sowhat! :)))
Концентрирането на вниманието върху теб автоматично концентрира и едни кафяви петна дето после някой може да каже, че са от един вентилатор, ама знае ли човек ... :))))))