Пролетта буди нещо у мен. Не знам ангел ли е или демон. То си е мое и трябва да се примиря, може пък и да го използвам.   Ако бяхме просто едни ангели колко лесно щеше да е всичко. Но няма предизвикателство в това, няма победа и няма надежда.   Знам, че надеждата и страхът  не променят сезоните, и все пак нещо ни дърпа напред и ние го гоним, ли гоним ....
 

P.S. Продължавам да се майпатя в рими. Побъркала съм се съвсем. Моля не ми обръщайте внимание .... сигурно трябва да изкарам нещо от тоя "ангел или демон" навън и не намирам друго място освен блога. :)
Весел ден!

И двете - и ангел, и демон!

... темата е експлоатирана доста. Даже търсих оня стих на Яворов "Душата ми на ангел и на демон ..." обаче не го намерих в нета и .... написах нещо аз. хахаха :))))

Подаръче:

Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.

И пламва двоен пламък, дето се докосна
и в каменът аз чуя две сърца...
Навсякъде сявга раздвоя несносна
и чезнещи в пепел враждебни лица.

И подир мене с пепел вятъра навсъде
следите ми засипва: кой ги знай?
Аз сам не живея - горя! - и ще бъде
следата ми пепел из тъмен безкрай.

Иначе диагноза: иде пролетта :)))

изпреварих те :)))))

Много сте добрички! :)*

Прекрасна си в рими, слънчице! Прегръдка!:)

И аз те прегръщам, Esen!

Тая пролет не прощава на никого! Миналата ..така ме беше хванала ,че още ми държи влага.:)))))
Ама сега..не..не..нееее..нищо ми няма..:))))))) :*
Та като гледам така ...леле мале какво те чака...:)))

... то е просто още една пролет. Дано сме живи и да се наложи да преживеем още такива. :))))
Нищо ти няма, а? :)))))