Пак си мисля тези дни за българите и за така наречените „европейци” и се опитвам да открия деветте разлики. Аз по принцип не искам да деля хората на националности, искам да съм космополит и да възприемам цялото човечество като едно цяло, най-малкото защото дълбоко мое вътрешно убеждение е, че всички хора в основата си са едни и същи. Всеки като дете иска да порасте, после иска да се изучи, после да работи хубава и подхождаща му работа, ако може да попътува и да опита някои удоволствия, които света ни предлага, после да има семейство, деца, на които да предаде щафетата, и накрая да има спокойни старини. Горе-долу е това, със съответните изключения, разбира се. Но тъй като за момента сме разделени на държави и по някои други признаци, аз мога да си играя тази игра с приликите и разликите, независимо от това колко общо има между нас. Тазиседмичното ми откритие (което изобщо не е откритие сигурно, но аз сега го видях) е, че европейците, а тук можем да включим и голяма част от американците, са много изнежен народ, за разлика от българина, който в основата си (все още) е доста здрав и корав. Е, добре де, признавам, че има изнежени българи и корави европейци, но няма как да не се съгласите, че света изобщо върви към изнежване. Моите баби и дядовци по-голяма част от живота си прекарали навън, по полета и кърове и по болници са ходили само при няколко изключителни случаи. Майка ми и баща ми малко са работили по полета и в този период от живота си стоят в апартамента през по-голямата част от времето. Да чукна на дърво ... и те не боледуват често като предполагам това се дължи на сутрешната, смъртоносна за микробите доза ракийка при баща ми и все още доста тежкия физически труд при месенето на банички, при майка ми. Аз почти не съм работила на полето (с малки изключения като ученичка) и ако не упорствах да ходя сутрин и през уикенда пеша, щях да съм едно вече доста изнежено дете на природата от 21-ви век. За дъщеря ми пък какво да говорим - колкото и да се опитвам да я извеждам навън, тук е град, не е като да я оставя цял ден да се скита с децата из селските улици и да няма никакви опасности. 

И сега около мен има доста хора, които изобщо не ходят пеша, а ако погледнем в големите градове как е .... и после ако погледнем в мегаполисите как е .... Ако погледнем каква индустрия е фармацевтичната, колко нови вируси се появяват и колко пари се хвърлят за успокоителни и сънотворни, за фитнес и диети.  Лошо! Признавам си, че тоалетна и баня вътре в апартамента е доста по-приятно от външни такива, също така постоянно течаща топла вода, телевизия (тук малко скептично свивам устни), интернет (тук се подхилквам :))) и други някои удобства на цивилизацията са ми любими, но ..... от друга страна нещо дълбоко вътре в мен мечтае да язди на кон, да се въргаля в прясно окосена трева, да чете книжки край езерото на залез слънце и да си говори с рибите.   Не знам дали не мечтая за някакъв регрес, вместо за прогрес, но онзи ден се потресох от една случка. Обядвам с един англичанин служебно, а той ми обяснява, че бил на диета. Хм, казах си, добре няма лошо човек да се ограничи в края на зимата. Когато обаче той започна да се чуди колко въглехидрати има в една шопска салата и стигна до там, че да се обади на жена си да я пита, щях да падна под масата от ужас .... Айде стига бе, ще им броя аз въглехидратите на манджите!!!! Тая работа никога няма да стане! Ако ще се ограничавам от нещо, то трябва да е по естествен път – обичам плодове, ще ям плодове, не обичам особено месо, почти няма да ям месо и туй то. Обаче да си взема книжката с таблицата с въглехидратите в скута и на всяка храна да смятам ..... ооооо, не!!! И ти остави, че една жена е способна на това изтезание, но да накараш мъжа ти и той не само послушно да изпълнява, но и да ти се обажда на обяд да те пита кое колко ... там проценти ли беше, точки ли беше, не запомних, и то в присъствието на още двама души ..... е, това почти сигурно няма да се случи на някой българин (ако на някой му се случва, да ме извини, аз все пак съм една откачена мързелана със съвсем леки закръгляния накрая на зимата :))) ).  И от тази случка всъщност се замислих и си спомних едни други разговори между чужденци, на които съм присъствала ... как си говорят изключително за самолети, летища, таксита, загубени багажи и тем подобни пътнически неволи, как съм виждала пътуващи и в събота и в неделя, губещи часове и дни по хотели в името на работата, колко от тях са с наднормено тегло и колко от тях нямат почти никакви странични интереси ..... и си представям как скоро може би и ние ще се превърнем в едни от тях .... Кофти, ..... освен национална идентичност, си мисля, че трябва да се опитаме да си запазим някакъв поне мъъъничко по-близък до природата начин на живот. Ние сме малка държава, разбира се, и кой знае колко големи индустриални градове едва ли някога ще има, и все пак .... Опитвам се понякога да си представя бъдещето, но знам, че това не е най-доброто занимание ... както казваше Ремарк /ако не се лъжа/, накрая все ще видиш един каменен блок с издълбано твоето име.:) Не, че ме притеснява мисълта за смъртта, но .... засега, ако е рекъл Господ, се надявам да си поживея тук и сега, ... в условията, които са налице ...  после ... поживем увидим :))))))))  

Здрави сме.
Як е гена ни.

А ти си слънчева:)))

Нали! /гена, имам предвид/
Слънчево-корава съм аз. Всъщност, именно слънцето е доста полезно за имунната система :))))
Е, разправят, че имало и вредни ефекти ... хм, не знам дали да им вярвам ... :)

Въобще не са нежни.Корави са повече от нас.Повярвай ми.
И...живей както ти харесва!
Венсеремос!

... възможно е аз да съм срещала само възнежни представители на вида, ... а да има съвсем други. :))))

голяма веселба, хахах :)))))
аз не знам кога за последен път си виждала европейци или американци, sunflower, та си останала с подобно впечатление за "изнеженост"; а пък за "коравостта" на местните плачковци, мрънчовци и пикльовци изобщо няма смисъл да си говорим; може би трябва да поживееш, или поне да попътуваш повечко там, при "изнежените" - ще останеш много, много изненадана от впечатленията си, според мен.

поздрави



задължително пояснение: - предварително съм съгласен с всичко, което ти хрумне като отговор; не ми се спори изобщо по подобна несъществуваща интерпретация (изнежени & корави)

Е, щом предпочиташ да смяташ местните за "плачковци, мрънчовци и пикльовци", аз наистина няма какво да добавя!!!!
Въпреки че, съм запозната донякъде с "коравостта" на българина и бих могла да поспоря! ;))))

не, не е, защото ги смятам аз, те са си просто такива, огледай се дори наоколо, в блоговете, и ще видиш колко малко удовлетворени и весели хора има; темите им виж, в по-голямата им част;
да бяха други - тогава и аз щях да ги смятам други, нямам нищо против.

Никога няма да ме накараш да видя света през твоите очи!
Аз виждам дори тук само позитивни и щастливи хора - знам, че има големи мрънкала, но тях изобщо не ги чета, освен ако не са много талантливи, разбира се!
А и в крайна сметка, ти отговаряй за себе си, т.е. ти не бъди мрънкало и .... , а другите ги остави да се оправят както намерят за добре. ;)

hm, interesno...
a pak men nai me zainteresuva kade tochno sa lekite
zakragleniia na "otkachenata marzelana" v kraia na
zimata...

Ееееее, ти сега ме зачекна на болна тема :((((

Не, шегувам се, смятам, че е съвсем естествено човек през зимата да качи някой килограм - така му е по-топличко :)))) ... както напълно естествено тези килограми се стопяват през пролетта и особено лятото, когато хем по-малко ти се яде, хем се движиш повече. :)
А аз се закръглям около кръстчето и по краката малко :(

i v tova e charat..
shtoto "nejnite placheshti" i "koravite piklliovci" nesho
ne mi se varzvat..

направо ще умра от смях.... Sunflower <3.

hug, hug, hug!

Толкова объркано изложение с вложен смисъл рядко се среща, но все пак е трогателно. Ако позволите ще изложа моето тълкуване на този... ааа текст.

Краткото встъпление - стил може би не Ремарк, но Н. Вапц. (нещо като Р. Овч. ма не точно) "по синорите сме се раждали" ненатрапчиво подготвя читателя за дълбоко и целенасочено повествование на тема фитнес и културизъм. Аз съм "SET", аз съм "ready" - държа една от гирите дето намерих дома у ръка, с другата мишката, естествено, и подтичвам на място. Червената ми лента: "Маратон за наградата на София '83" е увита около лявата ми китка зa по-cool вид.

Въоръжен с подобен фитнес ресурс, желание и екипировка, аз достигам до втория основен момент на статията и с изумление научавам, че аз не съм искал да имам хубаво тяло, а да уча и да работя. Да, добре, няма проблем....

Да бъда честен, аз съм афиширал и че пионер искам да ставам. Това беше, когато бях малък и "исках да се изучавам и главно да работя най-после", за което mademoiselle Sunflower (<3) е сигурна и може да й се вярва. По същото време научих, че какво казваш и какво мислиш са различни неща... А още по-късно, че какво твърдиш и какво можеш да докажеш са съвсем различни. А най-късно разбрах, че какво казваш, какво можеш да докажеш, какво искаш и най-вече в какво хората са убедени, са променливи величини, които са толкова променливи (склонни да се променят) та даже нямат значение.

Но малко се отклоних. След първоначалния ми първичен Херкулесовски устрем, мускулите ми изпращяха, сухожилията се натегнаха и сякаш лишиха моя "Гл. Мозак" от кръвоснабдяване. "Гл. Мозак" е официален термин дефиниран на табелка все още във владение на субекти, резидиращи в близост, а навярно и под мост: Лъвов мост, 1000 София, България, планета Земя, а и по надоле. Легалната дефиниция гласи: "Гл. Мозак - това е огрън от човещкуто тяло, твъдре склопен кам забуляванея, изличими срещу „0,50 ст.”

Нека продължим... Оставям гирите и натягам остатъците от изнежения ми мОзак... той е доста изнежен наистина, защото се сеща само за един космат и здрав българин в банята дето крещи „Булгар! Булгар!” Също някакви реминисценции нахлуват откъм малкия мозАк за български гражданчета с имена ако не точни, то твърде близки до Мини Айше и Мини Манго, наистина корави, които джапат боси в Ихтиманските локви ноември месец докато Mr. and Mrs. Айше и Манго Senior секат камъне и дърве в околността от куртоазия. Да, тези БЪЛГАРИ са хард, наистина.

Така след като виждам как сме им дали да се разберат, как ние сме UBER, ми идва на акъла да взема пример и от моята практика. Аз също познавам англичани. Някои са съвсем англичани (т.е. клонинги на Чарлз и Камила), но други британски граждани са с индийски, африкански, славянски, български и т.н. произход. Те всички са различни като култура, възпитание общуване. Едни са приятни, други не са. Но никой от многото англичани с които аз съм обядвал пък не се е обаждал на жена си за калориите... Може би пък не е толкова обичайно?

И сериозно накрая. Хората не са по-различни никъде по света, просто възпитанието и обичаите са различни. Да хората в западна Европа са по-спокойни, по-внимателни едни към други и по-любезни. Това са различни хора. Хора с различна история, с различно възпитание и с различни проблеми. Нормално е да не ги вълнува това, което вълнува супер българите дори да става дума за малко люта чушка.

И все пак това са хора със свой живот и със свои проблеми. Те се раждат, адаптират, живеят, чувстват, обичат и умират както нас. И това важи не само за Лондонския денди, не само за суровата Sunflower, но и за ескимосите, пигмеите, племената по амазонка, циганите... и дори за германците... Защото по времето когато Ремарк е написал това за гробищата немците са били по-сурови от нас. Нас нямаше да ни има ако сме били на тяхно място...

тъй като целта ми беше да разсмивам, се радвам безкрайно, че тя е постигната. :))) В същото време ми става тъжно, че си се мъчил посред нощ да пишеш този 3855-символен "сериозен" отговор, защото аз, все пак, съм заявила, че си играя на "открийте разликите" ... е, дано поне да ти е доставило истинско удоволствие написването му!
А за в бъдеще те предупреждавам, че всеки мой пост ще е не по-малко объркан от този, така че не си губи времето изобщо да ме четеш, а и аз не си губих времето дори да чета коментара ти, а го минах под диагонал. Тъй като си нов тук, позволи ми да ти разясня, че блога не е форум и не се използва за дискусии на определени теми - в повечето случаи тук се приемат текстовете като съвсем субективно и лично мнение на даден човек и хората не си правят труда (с някои изключения, които са видни дори и по-горе) да спорят. :))))
Айде сега, лек ден и късмет!

Майсторе, ще цитирам една блогърка, надявам се, тя няма да се разсърди:
"Ако хората не носят красотата в душите си - няма как да я почувстват, независимо колко прекрасни картини им представя животът :)" - tsvetamak
Това по отношение на чара - а аз, между другото, преди много се чудех как в очите на Рубенс, онези жени са били красиви ..... :))))

съгласна с всичко, което си написала. И малко ме е страх.
А ти защо не му каза на милия англичанин, че само шопска салата да яде по цял ден - няма начин да надебелее. На мен...това ми е любимата диета лятото :):):)

И ние с детето много я обичаме :)))
Ама коя съм аз да давам ъкъл на англичанин? :))))

и съвсем правилно си усетила :) аз нали живея у немско в момента, та да се изкажа...не ги слушай какво ти говорят отгоре там.:) отдалечеността от Природата, ширеща се навред в индустриялния свят, разбира се Е причината за наднормените килограми, болестите, истерията при вида на бездомно куче или плъх, ходенето в болница при порязване, и ред други изкривявания, присъщи на парниковите хора.
не че българите сме корави- те са изнежени. нигерийците са със сигурност по-корави от нас, както и тибетците са по-корави от тях...и тъй нататък. забелязала съм, че и медиите доста подклаждат истеричната изнеженост, но...ако седна да пиша затова, ше стане много дълго. факт е само, че ми трябват седмица-две в българия- най-добре при баба на село, с мотика в ръка, за да престана да подскачам при вида на червей, или да си мисля само как сега ше ми се забие кърлеж отнякъде.

какво още- много ме кефиш, че не броиш калориите! въобще, мноого ме кефиш :) най-накрая един натуралистичен човек с неподкупно съзнание :)

...колкото до коравостта на европейците- имат я в друга област. забелязала съм и аз, че много по-малко се оплакват от нас, много по-малко се отчайват от проблеми, и почти винаги са убедени, че могат да се справят с тях. имат го, определено. та, Бог взел, Бог дал.

слънчеви поздрави за теб:)
венерчето

... радвам се, че някой, който е в сърцето на Европа е преценил, че съм права, .... е, не че чак толкова държа да съм права, но точно тук двама се изказаха неподготвени. :))) Благодаря!
Съгласна съм иза тези неща, които казваш за европейците - корави са в някои области, но факта, че българите много мрънкат, не значи, че не се справят с всичко, което им дойде до главата.

Точно това си мислим и ние с жената. Не зная кой е по-корав напоследък, но знам, че с множеството улеснения човекът доста се е затруднил. И на мен ми се ще да си купя къща в някое село и да живея близо до природата, но се опасявам, че вече доста съм се изнежил и вероятно няма да се нагодя лесно. Пък и пустата държава и там ще иска данъци и осигуровки :( Все пак ми хареса да видя, че има и други хора, които мислят като нас :)