Виждаше го за трети път, но ясно осъзнаваше, че губи контрол. Опита се да го отдаде на магнитните бури, на разположението на Марс, на нервната обстановка във фирмата, но ... не. На тези години и ставаше все по-трудно и все по-трудно да лъже себе си, затова и  не си направи труда. Първият път се контролираше по инерция, вторият май направи доста усилия, но днес .... нямаше смисъл.

Ако очите му говореха друго, да, може би .... но този поглед! Май така и не беше срещала подобен поглед досега. Очи, които я желаеха – да, очи, които се любуваха на присъствието и, очи, които се смееха на шегите и, да и да, но не и очи, които искаха нещо повече от нея, нещо, което сама не познаваше добре у себе си, не и очи, които я  измисляха такава, каквато сама не би си и помисляла да бъде.

Знаеше, че всеки момент ще ги засекат. Енергията, които протичаше през телата им и излизаше навън от очите беше като ярък лъч бяла светлина за Владиците. Имаха няколко минутки на разположение. Няколко минутки, в които нямаше смисъл да говорят.

Зарови ръце в косите му, обсипа бавно с целувки лицето му и замръзна върху устните му. Миг на единение и върховно блаженство, който трябваше да им стигне за цялата вечност, през която щяха да са разделени.

Хитро са го измислили Владиците, не може да им се отрече!

Енергията на любовта, онзи ярък лъч светлина, който се излъчва от очите постепенно отслабва, ако двойката живее заедно. Когато са разделени, светлината не губи от силата си ... дори напротив. Затова и Владиците ги разделят. Твърдят, че светлината на любовта е необходима, за да не потъне в мрак планетата, но дали е така?

Никой от нас не знае какво точно правят Владиците и какви са плановете им. Научили сме се да контролираме чувствата си с надеждата никога да не се случи на нас .... въпреки че не знаем какво е това, което се случва и .... има ли сила, която да го спре.

Ето ги. Един дойде за него и един за нея. Знаеха, че ще имат възможност да се виждат и да се чуват от разстояние, но да се докосват ....

Дори не им дадоха надежда, че в края на живота си ще са заедно. Носеха се легенди за пенсионирани двойки със запазени места на някои от най-красивите острови на Южния пасифик, но ... колко можеше да им се вярва?

Нещо не можах да заспя, мина ми някаква идея през главата и реших, че ако не я запиша съня никога няма да дойде.

Моля, прочелите горното да не се подсмихват, кокотят или превиват от смях на пода и никакви критики не се приемат! То се видя, че поетеса от мен няма да излезе, а досега умеех само да разказвам артистично вицове, филми и да се вживявам в чужди роли на сцената. Писането на дневник не е кой знае какво умение, затова не се споменава. Но никога до сега не съм се опитвала да напиша разказ. Мислех си, че не мога да измислям ... истории.
А може би просто не съм се опитвала ... :)
Нали се разбрахме за критиките? Ще взема да се засегна и ... да ми увисне ентусиазма :))))

колко новичко и свежо!!!!!
носи се нещо във въздуха,усещаш ,нали!!!!
Колко може да им се вярва....

Мисля, че има добра и ясна идея. Би могло да се развие в разказ... например, как "той и тя" намират "лекарство" срещу угасването на светлината при съжителство, даряват го на хората и така разбиват концепцията на Владиците, които всъщност са крили това лекарство от хората, за да могат по-лесно да управляват света, защото ако обичащите са заедно, те са трудни за управляване... :-) Сори, не се сдържах...

няма нищо, Маркус Джуниус (така ли се произнася?). :) Едва ли ще седна да го доразвивам обаче, цяло геройство е, че написах и толкоз. :)))

Обзалагам се, че героинята е омъжена, и героят не е нейния съпруг...
...какъвто и да е цвета, формата винаги е една.
Това е мечтата на всяка жена.