1. Хората, които сочат китката си, докато те питат колко е часа. Знам къде ми е часовника, приятел. Къде е твоя? Да не би да си соча към чатала, когато питам къде е тоалетната?

2. Хората, които си вдигат задника, за да търсят дистанционното из цялата стая, но отказват да се разходят до телевизора и да сменят канала ръчно.

3. Когато хората казват: „Ооо, искаш хем да имаш тортата, хем да я изядеш.“ Точно така! Какво и е хубавото на една торта, ако не можеш да я изядеш?

4. Когато хората казват „винаги е на последното място, на което търсиш“. Разбира се, че е. Защо би продължил да търсиш, след като си го намерил? Нима хората правят това? Кои са те и къде са? (Моето предположение е лудницата.)

5. Когато нещо е „ново и подобрено“. Какво е всъщност? Ако е ново, то тогава не е имало нищо преди него. Ако е подобрено, то тогава е имало нещо преди него.

6. Когато чакаш на спирката и някой пита: „Дойде ли автобуса?“ Да, автобуса дойде. Затова аз стоя тук и го чакам.

7. Хората, които казват неща като: „очите ми вече не са каквото бяха“. Е, какво бяха? Уши, венци, ботуш?

8. Когато ядеш нещо и някой те пита: „Хубаво ли е?“ Не, гнусно е. Аз винаги ям неща, които мразя.

9. Хората, които обявяват, че отиват до тоалетната. Благодаря, това е образ, от който наистина не се нуждая.

10. Когато си претърпял инцидент и някой те пита: „Добре ли си?“ Да, чудесно, благодаря! Само ще си събера крайниците и изчезвам.

Много логично,а колко малко се замисляме върху това:)))

Би трябвало да мислим какво говорим, вместо да взимаме готови фрази :)

Но весели като се четат - иначе наистина са досадни. И за жалост - често срещани... Поздрави!

:)

Но това е нищо. Напоследък се вкарах в едни "филми"... По невнимание разкритикувах някаква поговорка пред децата. Сега всяка нова поговорка, която чуят, те тестват с мен. "А тази вярна ли е?" За повече от половината отговарям "не" или "не винаги".

Мразя поговорки.

Винаги съм мислила, че човек ги използва, защото не може сам да мисли.
Не, че сигурно не са били бърз и ефективен начин за предаване на мъдрост в миналото, когато повечето хора не са имали възможност да четат, да мислят, да опитват и сами да си създават мнение.
Разбира се, много от тях съдържат съмнителна или вече доста остаряла мъдрост и .... може би трябва да се заменят с нови :)))

1 и 10 ме разбиха :)))

Аз сега работя в една хлебарна, продавам закуски.
И там по цял ден ме питат разни важни неща като
"Баничките пресни ли са"
"Еми не, от миналата седмица са..." хаха :Р

или пък в 16:00 ч.

"Има ли топли банички"
"Ами в момента няма, но ако дойдете към 22:00ч. ще има..."

"Това какво е?"
"Кифла с мармалад"
"Аа,така ли, добре. Ами какво има вътре?" - на това оставам без думи.

"Искам един геврек...Ау, ама той бил твърд, не го искам"
"Еми твърд ще е, ако искаш нещо по-меко си купи паста!"

6:30 сутринта. павилионът е празен като университетска библиотека.
"Добро утро. Отворено ли е?"
"Да, продаваме микровълнова и хладилник..."

Абе изобщо...имам чувството,че в събота и неделя ги пускат от лудницата малко да се поразходят. :)))

Аз пък не обичам хора, които питат "А ИНАЧЕ какво правиш?", след като си отговорил на въпроса "Как си, какво правиш?". "Иначе се занимавам с трафик на наркотици и оръжия..." пхах :)))

Поздрав най-сърдечен :)) Скоро можем да наминем да ви видим, ако нямате нищо против :Р