Постинг
07.10.2008 07:59 -
Хваната в изневяра .... на себе си
От множество различни прашни ъгълчета на съзнанието ми /да, то е многоъгълно и още съвсем малко обработка му трябва, за да заблести във всички възможни и невъзможни цветове на дъгата/ изпълзяват забравените ми мечти и ме гледат укорително с едното си око /мечтите имат само едно око, нямат нужда от второ – то само ще ги разсейва/.
Клатят глави неодобрително и ми се подсмихват. Аз се опитвам да се направя на отворена и … изненадана:
- А, от къде се взехте вие?!
Те мълчат и аз започвам да се оправдавам:
- Е, добре, де, вас малко ви бях позабравила, ама за сметка на това помните ли онази розова мечта с голямата глава и синьото око? Нея я осъществих. А онази, светлозелената? И нея я осъществих. - продължавам да изреждам, но една кървавочервена мечта ме прекъсва:
- А не бяха ли тези най-лесните мечти?
Аз пак се оправдавам:
- Е, вярно, не бяха най-трудните, но едната от тях със сигурност беше много важна. И също така, вас може да съм ви позабравила, защото всичките ми усилия бяха съсредоточени в осъществяването на онези мечти. Мислех да се върна към вас.
Произнасям последното с известно съмнение в гласа и те ми се хилят насреща. Започвам леко да се нервирам. Кървавочервената се обажда пак:
- Да, бе, щеше да се върнеш на кукуво лято, ако не те ядях непрекъснато.
- Оооо, ти ли си била? – готова съм едва ли не да скоча насреща и и да я удуша.
Докато вътрешното ми око се налива с кръв и и се чудя какво да предприема, изведнъж разбирам, че съм заприличала на онази – кървавочервената. Тогава си спомням, че преди години бях много розова по някое време, а след това, светлозелена и разбирам, че за да осъществя мечтите си, трябва да се превърна в тях.
Сега аз съм една кървавочервена мечта и се съсредоточавам вътре в себе си, за да разчета мисията си .....… оооооо …..
Клатят глави неодобрително и ми се подсмихват. Аз се опитвам да се направя на отворена и … изненадана:
- А, от къде се взехте вие?!
Те мълчат и аз започвам да се оправдавам:
- Е, добре, де, вас малко ви бях позабравила, ама за сметка на това помните ли онази розова мечта с голямата глава и синьото око? Нея я осъществих. А онази, светлозелената? И нея я осъществих. - продължавам да изреждам, но една кървавочервена мечта ме прекъсва:
- А не бяха ли тези най-лесните мечти?
Аз пак се оправдавам:
- Е, вярно, не бяха най-трудните, но едната от тях със сигурност беше много важна. И също така, вас може да съм ви позабравила, защото всичките ми усилия бяха съсредоточени в осъществяването на онези мечти. Мислех да се върна към вас.
Произнасям последното с известно съмнение в гласа и те ми се хилят насреща. Започвам леко да се нервирам. Кървавочервената се обажда пак:
- Да, бе, щеше да се върнеш на кукуво лято, ако не те ядях непрекъснато.
- Оооо, ти ли си била? – готова съм едва ли не да скоча насреща и и да я удуша.
Докато вътрешното ми око се налива с кръв и и се чудя какво да предприема, изведнъж разбирам, че съм заприличала на онази – кървавочервената. Тогава си спомням, че преди години бях много розова по някое време, а след това, светлозелена и разбирам, че за да осъществя мечтите си, трябва да се превърна в тях.
Сега аз съм една кървавочервена мечта и се съсредоточавам вътре в себе си, за да разчета мисията си .....… оооооо …..
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
marcusjunius -
Мечтите, да...
07.10.2008 10:52
07.10.2008 10:52
Ще перифразирам нещо, казано от един мой ментор преди доста години, по друг повод. За мечтите, да речем, би звучало така: "Мечтите са като пристанище с много огромни, затънали в плитчина кораби - ние стоим на брега и се чудим на кой кораб да помогнем да се откъсне от пристанището - силиците ни са малко и не можем да бутаме всичките. Най-добрият подход е да открием онзи кораб, който аха-аха вече се отделя от калта, да отидем и да му дадем едно рамо... Така винаги ще имаме успех."
цитирайПри това съвпада с моите идеи. "Едно рамо", да!!!
Благодаря!!! :)
цитирайБлагодаря!!! :)
Аз от 100 мечти ще си избера най-важната, най-много две и ще ги избутам тях.
Това, да имаш винаги успех, много комерсилано за духовна личност. Но не учудващо, учим се. Или би трябвало.
цитирайТова, да имаш винаги успех, много комерсилано за духовна личност. Но не учудващо, учим се. Или би трябвало.
4.
анонимен -
Един мъдрец
08.10.2008 09:13
08.10.2008 09:13
ми каза някога,че най-голямата изневяра е тази,да изневеряваш на себе си...
верността към собствената ти душа е преди всичко.
защото всичко е подредено в своя скрит смисъл.
цитирайверността към собствената ти душа е преди всичко.
защото всичко е подредено в своя скрит смисъл.
Лошото е, че става толкова неусетно, че може и да не го забележиш .... макар че рано или късно ... :)
цитирайСтрахотно:)
цитирайсладко, много;)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186
