Най-подходящото занимание за жени с интелектуални професии или интереси е кОпането. Най-подходящото занимание за жени без интелектуални интереси е също кОпането. При първите, кОпането изчиства мозъка от всякакви интелектуални боклуци, всякакви „да бъде или да не бъде” и го съсредоточава към физиката и Майката Природа, а при вторите, защото нищо друго не могат да правят.

Радетелите за книжовен български език ще ме извиняват, но картината, която изниква в съзнанието ми при употребата на думата „копаят” е съвършено различна от картината, която изниква в съзнанието ми при употребата на думата „кОпат”. В първият случай виждам как някоя пенсионирана графиня си чопли градинката пред замъка, а при втория виждам потна селянка, която е по цял ден на полето и загрубелите и ръце могат да изшкурят всякакви недоизгладени мъжки ръбове.

Голяма криза настъпи в съзнанията на хората откакто се отделиха от земята и най-невероятни психически болести се появиха. Разбира се, преди е имало повече физически болести и много народ е измирал от невежество и липса на лекарски грижи, но естественият подбор е оставял най-силните и приспособимите. Сега, като естественият подбор не е чак толкова естествен, обществото се е задръстило от луди.

Ако имах власт, щях да пращам всички чиновници и безделници най-редовно да работят на полето. По време на комунизма бригадите бяха едно от най-идейните изобретения. Може да се поумори човек, но я разпитайте по-възрастните какви са им спомените от ученическите или студентските бригади!

Няма да носталгича сега, но истината е, че винаги ми е било кеф да работя на поле, независимо, че се славя като голям мързел. Мързел, ама съм била ударничка по време на бригади. Хахаха ... я, отде се взе този парадокс???

Ето, днес кОпах първо малко на ексела, но после плевих и окопавах (тук думата е точна) ягодите и ми беше много приятно,  .... макар и има, няма само за половин час. Е, вярно, че малко от немай къде, защото жълтурчетата така грозно ги бяха налегнали, че ми стана жал, но нищо - важното е, че се отдадох за миг на физически труд.

Всъщност, единственият проблем, който имам когато върша физическа работа (освен умората и мазолите по нежните ми ръчички) е еднообразието. Ако има начин да върша нещо по половин, максимум един час и след това дейността да се сменя, си мисля понякога, че ще се чувствам много по-добре с такава работа. Сега се сещам, че 3, 4 години докато детето беше малко, нямах никакви психически проблеми. Едно, че детето ме радваше много, де, но другото е, че нямах време за психически проблеми. Сега ми става страшно като си помисля как ще е, когато малката ме зареже съвсем и започне да се занимава и грижи за себе си сама.

Нива с картофи ли трябва да си засея или да се обзаведа с някакво хоби от сорта на ковач или сарач? При някакви други обстоятелства и финансови възможности и второ дете би било опция, но не и сега.

Всъщност спохожда ме едно дълбоко прозрение, че ако всичките ми физически, психически и духовни потребности са задоволени ще е все едно какво върша, все ще съм доволна. Но прозрението, което идва веднага след това е, че няма да имам никакви предизвикателства и стимули за развитие в такъв случай.

Дали нямаше да е много лесно, ако човек получаваше всичко необходимо, за да е доволен, ей така, на тепсия? Не вярвам такава да е била идеята на Онзи Там Горе. Или поначало се е направил, че е такава, но ги е изкушил да опитат от Дървото на познанието и всичко се е сгромолясало в познание и недоволство.

Дали идеята не е да се научим да сме спокойни, ако не напълно доволни, с всички неща, които си мислим, че ни липсват? Какво всъщност ни липсва? Ако е мир със себе си, нима можем да търсим източници на такова състояние вън от себе си? Трябва ли някой все да ни дундурка на ръце, за да сме усмихнати и доволни бебета? :)

Усещам, че е крайно време да порасна и ... мисля да го направя с кОпане! Майната им на интелектуалните занимания! :))))

 

Предлагам ти това http://forum.flowersnet.info/index.php

Пак има ровене в дълбините, изтръгване и всичко, за което се сетиш, но... почти е в състояние да замести... , а и само по себе си радва :)

Повече поводи за усмивки ти желая!
Радалия

Идеята за садене на нещо беше изцяло в кръга на шегата, защото съм тотално неспособна да отглеждам всякакви растителни видове /ама то аз и животински видове не мога да отглеждам, ако трябва да съм напълно честна и факта, че отглеждам човек, все още учудва безкрайно някои мои познати/.
Някакъв груб, направо мъжки, физически труд би бил вероятно по-подходящ, но трудно ще го намеря в съвремието, а и може да е вече късно, защото мускулите ми може да са атрофирали от седене пред компа :)))
Абе, все ще измисля нещо ... :)

това с животинските видове ми допадна,отглеждам си аз..крокодилчета и домашни любимци,котките са в друга графа..
днес правих показно на шефа,как се сглобяват стелажи за ..едни разни работи...горкият,три часа стоя със зяпнала уста,и не спря да ходи подире ми и да пита,от къде съм била знаела,как се правят...
какво да му отговориш..гледам картинките на опаковката..та зяпна още повече...Поздрави!!!

сглобяването на стелажите :))))

Чудесен постинг, Слънчогледе!
Чудесна тема! Имахме в казармата един майор "Джото"(произнасян на източнобългарски като "Джоту"), който бе напълно ненормален. Всяка издънка на бойците, той наказваше с едно наказние- копане. Провинилият се войник стои мирно. Джото е бесен, но хладнокръвен.
Ще си погледне часовника, ще подсмръкне, премигне, и рече- "сега е 8 часа( примерно). До 9 и 30 да си под земята". И се започва едно неистово копане.
Джото ще се появи пак по- късно и независимо докъде е стигнал боеца, Джото казва "Копай, копай, докато се покаже негърче"(т.е. да се стигне до другата страна на земното кълбо).
Джото бе- погледнато от дистанцията на годините- глобалист и терапевт. Нямам сведение един боец да е скучал или полудял по време на престоя си по мое време из тези търговишки казарми.
Извода е- трябва да се копае. Посоката май няма значение. Дори да се покаже и китайче.
Заро

радвам се, че си съгласен с мен :)))))

"обществото се е задръстило от луди."
Ей за това те поздравявам.
Дори имам предложение: половин, един час)) да се кОпат градинките пред входовете и покрай тротоарите ежедневно. Профилактика.)) За разнообразие- почистване от фасове. Който все още има проблем(депресия, агресия, дистресия,шопингфилия) - в събота - кОпане в Борисовата градина. От толкова луди, ще светнем ))

Чудесна идея! Де да можеше да я осъществим ... :))))