Много е важно да си намериш нишата в пазара на лудостта. Въпреки че се казва „всеки луд с номера си”, лудите, които имат свои номера са изключения. Повечето луди са имитатори. Много е лесно да си пияница в общество от пияници или чиновник на месеца в общество от чиновници. Даже да си поета на месеца в общество от поети, не е чак такова постижение.

Номерът е да си най-лудия от лудите в общество-лудница.

На мен не ми стига дързост още и не съм печелила жълтата фланелка за сезона, но понякога полагам големи старания. Щях да положа и още по-големи, ако не бях и голям мързел. Понякога се колебая за най-луда ли да се кандидатирам или за най-мързелива.

Хумористичната сфера, също ме вълнува. И за най-добър клоун искам да се кандидатирам.

Абе, то на думи, аз и за космонавт мога да се кандидатирам.

Та, да си кажа за нишата.

Открила съм ниша в областта на хумористично-езотерично- хуманистично-екзистенциално-художествено-егоистичната сфера (съкратено хе-хе-хе). Отзад напред – интересувам се изключително и говоря много за себе си, от време на време ме избива на поезия, обичам да описвам и да се чувствам виновна* за реалността, обичам хората, интересува ме и свръхрелността, но не мога да запазя сериозност в нито една от изброените области, освен ако не ме е налегнала някоя дълбока депресия.

Всъщност, смятам сериозността за пагубна за човешката същност, а лудостта за единственото, заради което си струва да се живее.

А пък мисълта, че всички на този свят са глупаци, много ме забавлява. В крайна сметка, как можеш да наречеш някого умен, като той може да разбира някаква малка част от нещата в този свят, но никога всичко.

Лудостта и глупостта ме правят еуфорична. Колко е хубаво да знаеш, че пред теб се простира безкрайността на глупостта, подправена с лютивия сос на безумието, което също няма граници!

Да знаеш, че се налага цял живот да се вместваш в някакви правила на живот не изглежда ли убийствено на фона на горното?

Е, бивала съм обвинявана и, че тук изливам лудостта си, защото не смея да съм толкова луда в реалния живот.

И така е, и не е съвсем така. Тези от реалния ми живот щяха ли да ме смятат за „леко смахната”, ако това беше истина.

Колегата каза, че щял да падне от стола, като съм споменала думата „оргазъм” пред шефа на англичаните онзи ден ... хем говорех за кулинарен оргазъм. Какво толкова?

Картините на свръхреалността, които витаят из главата ми понякога, пък изглеждат смахнати за привържениците на живота тук и сега, които имат своето право, разбира се, и чиито практики и аз съм практикувала, но на който тук и сега не му стига ще ме разбере.

Тук мисълта ми прекъсна и се пренесе нанякъде и сега не мога да я върна, затова свършвам.

*Чувството за виновност за всичко, което се извършва около него, това е чувството на свободния човек (Бердяев).

харесва ми тва хе хе хе сф

и понеже се опитваш да говориш за лудост ,дай ми определение за нормалност и ще разбереш че луд никога не говори за лудостта си ,а казва аз съм добре .

в русия съм в русия съм :)

не беше писала от тия постове ..любимите ми :)))) Всъщност си , и не си. :))))

"Лудите, лудите...те да са живи!" :)))

Светът е оцелял, зашото се е смял. Изчитам до край само постингите, които ме разсмиват. Писна ми от сериозни нравоучения.

stignah do 5 6 red ne znaesh pulen i kratak chlen..parvo se nauchi posle pishi VQRNO

Стига бе Слънчево цвете, нали знаеш "колко е важно да бъдеш сериозен";):))) Но виж това за глупаците ми се понрави и в тоя дух ще си позволя да перифразирам един дребен човечец (Напальончо):
Всички хора са глупаци! С изключение на мен! Но да не забравяме, че и аз съм човек:)))))))))))))))
А извън контекста на текста - готини мисли:)

Скоро ще цъфне Слънчевото цвете. Всяка година отивам при него в планината за да му се любувам. И докато му се любувам премислям много неща. Цветето е прекрасно. Това е най красивото пролетно цвете. Толкова красиво е, че никой не протяга ръка да го откъсне. Всички го пазят и му се радват.