Птиците с радост

разгласят деня,

земята се буди

с лъх пеперуден

от цветопотопа,

на милионите мравешки стъпки

под неуморния тропот.

Стрък безимен -

в тревата притихвам

и душата потръпва

с всемирния ритъм.

*******

Призрачна мъгла нахлува

в цъфналия свят черешов,

силует на кос изплува

в човката си с мокър червей.

Няма тук случайно минал -

всички сме във съглашенство,

щрих от вечната картина

в Божието съвършенство.

 *********

Тази вечер

Духът ми пиянства -

надвесен над Всемирния океан

пие пространство.

През очите ми влитат

отсрещните планини

с небето и всички съзвездия.

Смълчан като бездна,

тази вечер пиянствам,

поглъщам Вселената,

сам съм.

 *********

Но Божият план ще се сбъдне,

Пространството в мен

ще се свие до точка,

Слънцето - до искра

и след миг ще съм в отвъдното.

Защото краят на самия край

е и началото на началата също,

където Бог е вързал двата края на Безкрая -

оттам започва всичко, там и свършва.

***********

Като лист съм притихнал,

мисълта е изтекла.

Тъй отново съм никой

и живея във всичко:

в това стръкче трева,

в тази капка роса,

в този лъч

пронизал кристала на капката

Аз съм.

Същността ми

е връстница на вечността,

винаги в безпредела,

от безкрай до безкрай.

 ********

Единствен

във света непознаваем,

Бог всичко знае

и ни води

създал човека толкова безкраен,

че себе си не може да изброди.

 *********

Пролайва псе, коса просъсква

в задъхания сенокос,

сред бликащата земност чувствам

надземното в живота прост.

И в този час на съкровеност

отблясък залезен трепти

с магическата достоверност

на проехтял в сърцето стих.

**********

Оня връх е като мечо руно -

от плъстта му се издига пара,

изгрева прескочил през гърба му,

ден за нови радости отваря.

С простите си чудеса живота -

въпреки човека - продължава.

Славеят каквото с песен казва

слънцето с усмивка потвърждава.

      *********