Имало едно време един град, в който по-голямата част от жителите страдали от особен вид далтонизъм. Виждали света в червено, черно и бяло и съответните им смески. Т.е. в отсъствие на червено всичко било в сиво, а в присъствие на червеното – червено-сиво.

 Според легендата, причината за този особен вид далтонизъм, била един особен вид радиация излъчвана от близката планина, но според малко по-проницателните млади и по-наблюдателните стари жители на града, на които им бил останал капка мозък в главата, причината била по-скоро хитропсихологичeско промиване на мозъците, осъществено в един определен период от време от едни определени органи на властта.

Когато дълги години ти се внушава, че има само три цвята, а не цяла палитра, ти започваш да го вярваш и когато започнеш да го вярваш, започваш да не виждаш другите цветове, защото човек не вижда нещата, в които не вярва.

Дори когато опитните психолози-манипулатори изчезнали от хоризонта, независимо дали попили вода през девет планини в десета, или се пребоядисали, жителите на този град продължили да си виждат светът по далтонистки, защото нямало кой да ги разхипнотизира.

 Е, признаваме, че имало един проблясък, точно като във филма „Проблясък”. В някакъв кратък период от време, ветровит период на промени, мъглата от очите им за миг се разсеяла и те видяли светът малко по-цветен. /Това бил и периодът, в който на други места се появили сините далтонисти с червени руни в брадите. Но това било на други места, в този град специално, климата ли нещо бил неподходящ, радиация ли имало наистина, не е ясно, но сини далтонисти почти не се появили./ Тогава почти всички жители изпаднали в еуфория, почувствали се, все едно са в Рая на Земята и зачакали бананите да почнат да падат сами от клоните и да ги хранят

Но, не станало така. Не само, че бананите си стояли на клоните, а трябвало и много път да пропътуваш докато стигнеш до палмите и после много сериозно да се катериш нагоре, за да ги стигнеш. Оказали се високи (някои до 8 м) и трудни дървета.

 Веднага щом проблемът с бананите станал ясен, червеният далтонизъм се върнал обратно. Появили се даже крайните далтонисти. Те твърдяли, че цветовета са само три и отказвали да забелязват дори нюансите.

Забравихме да споменем, че трите цвята си имали номер 1. Винаги има един, който е номер едно. И в този град, както и в други градове, било много важно да се подчертае кой е номер едно. Царемонията по коронясването се казва „Кой сега е номер едно”.

Номер едно на трите цвята бил, разбира се, червеното. Бил и си останал. Бялото и черното, горките, нито имали сили, нито желание да се борят с по-яркият си брат.

И така, след „проблясъкът” по-голямата част от хората продължили да си виждат тройно, но имало едно малцинство ... едно друго малцинство, не онова ... за което ще стане въпрос по-късно .... а едно малцинство, което не страдало от далтонизма. В най-общият случай това били по-млади хора, върху които хитрите манипулатори не успяли да упражнят хипнозата на далтонизма. И то по-млади хора, синове и дъщери на страдащи малко по-малко от далтонизъм или направо фалшиви далтонисти. За съжаление имало доста млади хора, деца на крайни далтонисти, които безпрекословно се съгласявали да виждат света в 3. Така че, колкото и първите млади хора да се надявали, че далтонизма ще свърши като умрат старите далтонисти, надеждите им започнали бавно да умират.

Надеждата им умряла съвсем един ден, когато старите далтонисти като видяли, че броя на нормално виждащите започва леко да нараства, взели мерки. Част от тях неслучайно били ученици на хитрите манипулатори.

Мерките, които взели старите далтонисти били елементарни – смесили яркочервеният цвят с черно. Получил се един доволно тъмно червен цвят, който не бил така приятен за окото, но за сметка на това бил много здрав. Толкова здрав, че направо непобедим. Защото в този град имало една фракция, която на други места определяли като малцинствена, но тук специално, била множествена. Фракцията на черните мързеливци.

Мързеливци, защото те никога не са били далтонисти, но за сметка на това не обичат да работят и си изкривяват зрението в посока на прехрана чрез по-малкото или най-добре никаква работа.

И дошъл моментът, в който интересите на червените и черните се срещнали, някакви неща преминали от едни ръце в други. Както знаем загуба на енергия няма, тя само се превръща от един вид в друг. Така станало и с мързеливците и далтонистите – прелели си такава енергия, каквато им трябвала и в резултат, градът попаднал под влиянието на черно-червеният цвят ... с леко преобладаващо черно в момента, за който говорим и хората с нормално зрение или трябвало да станат просветлени медитатори и да не им пука или трябвало да напуснат.

Е, това е.

 

 * за животното мързеливец става въпрос.

и скучно е когато липсват нюансите и много трудно за дишане, май.....

... добре, че медитирам от време на време и се занимавам с други неща, та не ми пука за обстановката ....сега само малко ми се е навряла в очи ....

щом червеното ни действува така....;-)

...losho...makar che ... tova e polojenito...
i vse po cherno...

... така както сме от женски род, ще излезе, че сме крави :)))))
едни определени идеолози дискредитираха хубавия цвят .... не, че не е символ на напрежение и без друго де ... :)

черното започва да ме дразни повече от червеното. и сега както вървят ръка за ръка щях да се вбесявам много ако не бях един почти просветлен медитатор :)))

tam istinata... leatich si nad cvetnite poleta , radvash
se na shareni slanchevi lachi i vaobchte da ne ti puka
za chernilkata...

другото, което си мислех преди малко е точно това. човек може да избира, дали да живее на земята, в калта ... да не кажа дори и под нея, или над земята. това има интересен ефект и върху момуникацията между хората - комуникацията на земно ниво понякога е много тежка, лепкава и тъмна, докато комуникацията във въздуха е ... един ефирен танц ... :)

Шегувам се, разбира се...внасяйки инфантилизъм в сериозната тема

по-добре шарени деца, отколкото червено-черни възрастни :)