Първите дни -> в предишните постове.

Крайно време е да видя какво прави моя любим вечен партньор.

Еййй, само как ме нервира тоя човек, не е истина. То, вярно, че все избираме да сме проблемни двойки и се скъсваме да се караме ..... и сме се побивали даже в по-далечните векове, но в това въплъщение прекалихме. Хем сега не се и караме много .... открито, но в такъв филм сме се вкарали, че при цялото ми събуждане си нямам на идея какво се очаква да правим.

Той, разбира се, си мисли, че знае какво. Той и изобщо си мисли, че много знае и с това много ме нервира. Ама, много! Айде бе, все той ще знае!

Миналият живот колко нерви ми образуваше като ми беше жена! Нямаше мира, ей! Едва я удържах .... в семейното огнище. Сто пъти се каних да я изгоня, ама  .... много я обичах и не можех. А аз бях такъв примерен съпруг! Ама на ти сега, в това въплъщение цял куп трудности. Това ще рече, че миналият път не сме се справили много добре ..... ами, не се справихме, помня.

Оказва се, че тази работа  - любовта, никак не е толкова лесна за вършене в земни условия. Какво ти лесна? Тя направо е най-трудното за постигане нещо. Знам, че тя е последният урок, който трябва да научим, но още си нямам на идея до къде сме стигнали.

Ориентирана съм за някои от проблемите,  върху които трябва да работим, обаче. Той – върху ревността, например, а аз върху откровеността .... всъщност обратното също важи. Е, и един куп други, по-дребни елементи за доизкусуряване.

Струва ми се, че по-будното ни състояние малко ще помогне, но няма да реши проблемите. Все още сме на земята и все още има много неща, които не помня или не знам.

Ще ми се обаче да поработим усърдно върху проблемите във времето, което ни остава, защото колкото и условията на живот тук да се подобриха през вековете, на мен просто взе да ми писва. Взеха нещо да ме влекат другите вселени, въпреки че първоначалното ми намерение беше да специализирам душа-хармонизатор. Мислех, че ме бива за тази работа, но ..... не знам духа ми дали не е по-скоро неспокоен, отколкото хармоничен, та къде съм тръгнала да хармонизирам. Просто имаше моменти в миналото, в които съм се чувствала много хармонична, но последните прераждания нещо ме попромениха. И той изигра роля в тази работа ... то, в какво ли не е изигравал роля напоследък, де, ама .... Той май не искаше да става хармонизатор .... и никога нямаше да го бива в тази работа, разбира се, и някак ми повлия  .... сега не знам изследователи ли трябва да ставаме, проектанти ли, или ..... не знам какво – за възпитател пък него го бива, ама мен съвсем не .... ще трябва да се посъветваме с водача или Старейшините, те ще имат идея, сигурна съм.

И сега, дали да не поиграем най-накрая? Да се впуснем в живота с пробудени съзнания и да видим ... какво са ни приготвили Господарите на Кармата.

:)

P.S. Това ще да е. Шест дни стигат. На Господ са му стигнали, би трябвало и на мен. :)

А и днес е 27.09.2007, т.е. тройна деветка, т.е. троен ден на приключване ...  на разни неща.