Четвърти епизод с линкове към останалите >


Знам, че любопитството убива котката, но не мога да се сдържа. Любопитна съм. Любопитна съм какво кроят Господарите на Кармата.

Никога преди не е имало толкова пробуждащи се хора на земята. Винаги е имало тук-там по някой да дърпа останалите напред и да открива това, което е трябвало да се открива, да композира, рисува или пише това, което е трябвало да бъде композирано, нарисувано, написано. Но в последните времена все повече и повече хора са родени с таланти, все повече и повече хора си задават въпроси за смисъла и все повече намират отговорите, които трябва да бъдат намерени. Количественото натрупване на осъзнати хора ще трябва да доведе до качествено изменение на човечеството. Децата вече са качествено изменени, струва ми се.

 

Процесът на събуждане преди последният ритник обаче, е болезнен. В първият момент усещаш неудоволетворение от това, което те заобикаля, а във втория направо усещаш, че не си от тук. Защото ако беше от тук това, което предлага земята щеше да те удоволетворява.

 

Телата ни са от тук. Те могат да бъдат удоволетворени с малко храна, сън и секс. Т.е. ако имахме само тела, без души, щяхме да сме лесноудоволетворяеми. Но е трудно да удоволетвориш някой, който е на чужда територия. Казвали са ми, че носталгията по родината държи емигрантите до гроб.

 

Аз от както се помня подозирам, че не съм от тук. От начало си мислех, че комунистите и партизанските книги са насадили в главата ми представата за един справедлив свят, в който няма бедност, глад, омраза и войни и всички хора се обичат, но по-късно осъзнах, че някои елементи от тази мечта ги нямаше в книгите и в партийните повели. От къде тогава се бяха пръкнали в главата ми, след като познавах само този мизерен свят и хладните отношения на хората в него? Може би съм имала въображение? Или съм се доверявала на други хора с въображение? ...... Но, то и въображението трябва да дойде от някъде.

 

Та, любопитството ми на котка се върти около това, дали отношенията, които съществуват между душите в духовният свят могат да се пренесат на земята. Всъщност, сигурна съм, че не могат, защото тогава условията тук, ще повтарят условията „горе” и няма да има къде да се усъвършенстваме. И все пак, условията на земята има накъде да се подобряват. А колкото по-добри са условията, толкова по-финни черти от характерите ни се изглаждат. В по-грубите времена беше достатъчно да не убиваш за удоволствие, докато сега можем да работим върху нюанси на взаимоотношенията между хората, върху нюанси на любовта, върху каквито никога преди не е било възможно да се работи.

 

Не знам душата ми или човешкото ми его говорят сега. В момента сме едно. Егото ще си отиде от мен, когато тялото ми умре и тогава ще бъда свободна. Харесва ми онази свобода, но и животът тук ми харесва. Толкова приятен може да бъде ароматът на гората, влажна след дъжда, толкова ярки са цветовете на цветята, толкова красиви са звуците на флейтата и докосването до кожата на любимия! Носим тези усещания със себе си, но никога не можем да ги изпитаме там така, както ги изпитваме тук.

 

Но пък в будно състояние се наслаждаваме на петте си сетива много по-интензивно, отколкото иначе. Знаем, че сме тук за кратко и, че може и да не се върнем. 
:)

 

"Толкова приятен може да бъде ароматът на гората, влажна след дъжда, толкова ярки са цветовете на цветята, толкова красиви са звуците на флейтата и докосването до кожата на любимия! Носим тези усещания със себе си, но никога не можем да ги изпитаме там така, както ги изпитваме тук."
Сигурна ли си? ;)
А ако там ароматите, цветовете и всичко останало са много по-интензивни? :)

... не съм сигурна, но е по-полезно за здравето сега да мисля така. :))))))
А и аз не съм казала, че тук е по-хубаво - просто е по-различно хубаво.

uf ...stana mnogo slojno...
ne moje li prosto da ni e hubavo i tam , i tuk...
na dushite de...

хм, да ни е хубаво на душите тук .... изисква малко усилия .... или малко осъзнаване плюс още нещо .... не знам, аз понякога го постигам, понякога - не :))))