Заведение тип гаражно, въпреки че сградата едва ли е била предназначена точно за гараж. Гаражно повече заради размерите. Освен бара вътре има точно три маси. Капацитета е 20 човека, но в зимните месеци се събират и по 30-тина. Всичките 30 пушат, разбира се.   Заведението може спокойно да се нарече „Черна кутия” по примера на списвателите на „Всичко за 1 лев” , които са определили Хоремага, като „Обект от типа черна кутия, при който за неоторизираният външен наблюдател са видими само INPUT и OUTPUT аспектите на дейността му. Накратко, влизат хора, излизат магарета... „ 

Въпросното заведение няма само ХОтелски функции (РЕсторантски и МАГазински функции си има), ако не броим преспиването по масите на ... твърде уморените клиенти.

Лятна вечер. Гъстият цигарен дим, който топли и създава приятна атмосфера* през зимата е излетял през вратите към морето, така както и по-голямата част от клиентелата. Витае едно подозрение, че по-голямата част всъщност вече е била там  в по-ранни часове и се е прибрала кротко, след като е изпълнила задачата по унищожаване на известни количества от гадния и вреден за здравето алкохол, а само малка част е по морето.   Ако се огледаме хубаво вляво, зад вратата ще видим ултрамодерно соцчервено знаме с надпис:   „ОНС Отдел търговия и изкупуване ОКПС на работниците от търговията - София”.   Предполагам, че малко от живелите по време на соц реализма ще си спомнят значението на съкращения като ОНС и ОКПС, но без елемента на загадка нямаше да е интересно, нали? Елемента на загадка присъства по-малко в съседната на знамето реклама на мастика с диня.   Зад бара има снимка във формат А4 на собственика на заведението с красив надпис „Capo di tutti capi” и други по-малки и не дотам интересни снимчици, лепенки, цветчета прозорчета и т.н.и т.н

По-претенциозния наблюдател би определил еклектичното соц-италиано-мастично художествено оформление на интериора като кичозно, но претенциозни наблюдатели там не влизат.

Там влизат само клитените-пациенти на заведението и бармана-терапевт се оправя с тях както може. От време на време даже ги оставя да се оправят сами и досега оплаквания от самообслужването и саморазплащането не са постъпвали. 

В конкретната лятна вечер, в която се развива действието в заведението са само четирима клиени разположени двама на масата срещу вратата срещу двама на масата до вратата, които си комуникрат през двете маси. Изглежда всички се радват на простора и чистият въздух в малката задимена в миналото кръчма докато имат възможност, че след някои и друг месец зимата ще почука на вратата.

В заведението има горе-долу толкова живи мухи, колкото са клиентите, защото останалите са във вид на трупове залепени на смъртоносна лента. Колкото и малко да са мухите обаче, те се въртят не във свободните пространства, а именно около присъстващите, вероятно водени от един прастар копнеж за близост между видовете.

Една заблудена муха тръгва да се разхожда по чистата покривка на масата и един среден пръст подпрян на палеца на клиент на заведението тръгва бавно след нея. Тъй като нищо по-интересно не става в черната кутия очите на всички присъстващи се съсредоточават в преследването. В момента, в който средният пръст се доближава на подходящо разстояние до заблудената муха и всички затаяват дъх в очакване на смъртоносният удар, показалецът стърчащ в красива извивка нагоре, изведнъж се спуска без да бърза и залепва мухата за масата. 

Каква изненада, каква красива смърт!

Бурни аплодисменти и завесата пада!

  *Ако някой има трудности да свърже „гъст цигарен дим” с „приятна атмосфера”, нека да знае, че девиза на някои от заведението е: „По-добре малка задимена кръчма, отколкото светъл и просторен завод.”  

Заглавието, което използваш в постинга си, съвсем не е това, което навява мисли като смърт и ковчег(черната кутия) :):):) Даже е много забавно!
Отново поздрави!

Ами точно това исках да видя, дали заглавието с "муха" и "черна кутия" ще привлече внимание :))))
Не, шегувам се, просто асоциирах заглавието на една книга, което ме е заинтригувало /вече ми казаха, че книгата е интересна и си струва да се прочете/ с едни действителни събития, на които бях свидетел наскоро ... :)

Това имах предвид, защото прочетох и предният ти пост! :):):)
И да разкажеш после! (за книгата)
Намиг! :)

Без подобни мили картинки .... новите ХОРЕМАЦИ...не може да се живее дори и в 21-ви век...У НАС

Това беше много готино. :))) Аз съм решила да направя един пост с подобни псевдо- пост - тоталитарни девизи , но все не си ги записвам и после ги забравям. :))))) Ама че девиз! :))))))))))))))))