Седя си аз, една космата маймуна с неизвестен цвят на г***, щот не мога да си го видя, не за друго и се почесвам замислено по главата. От време на време спирам и подпирам ръка на брадичка като Мислителят на Роден, както подобава на един истински мислител, пък бил той и маймуна. Е, човек никога не знае дали външния ми вид не е и в резултат на някоя несполучлива магия на магЕсник от Невидимият университет.   Та седя си маймунската и си мисля /мисля от време на време, а седя през цялото време/ следното:   Тези без мозък ли са повече или тези без сърца? – Безсърдечни типове сме срещали, безмозъчни също, ....  но не ми стигат извадките да си направя подобаваща статистика. Дали да не поръчам на .... Галъп ли беше, Галоп ли беше?   А има ли и такива дето нито едното имат нито другото? - Ако има, се надявам да са на топло и бяло.   Отдавна подозирам, че за тези, които си имат и двата органа е жизнено важно да постигнат някаква храмония между тях. Как става тази работа е въпроса от съществено значение.   Не ми излиза от ума заглавието на една книга с лекции на Дънов, дето си купих неотдавна: „Разумното сърце”. Готино заглавие, а? Дали не съдържа ключа към загадката?   От пусти мързел още не съм проверила, но все някога ще го направя. Никога не забравям, разбира се, че мързелът пък е ключ оставен ни от Бога, така че ....   Като казах, че съм маймуна само държа да отбележа, че не съм онази маймуна от историята с краля дето си взел маймуна за домашен любимец от Панчатантра:   „И веднъж, когато почивал в харема, взел за развлечение една маймуна, която живеела край конюшнята. Нали папагалите, чакорите, гургулиците, овните, маймуните и някои други животни са приятни на царете по своята природа. И с течение на времето маймуната, получавайки от царя различни храни, пораснала и започнала да се ползува от уважението на всички царски слуги. И царят, поради голямото доверие и любов към нея, й позволил да носи собствена сабя. А около царския дворец имало гора за развлечение, украсена с разнообразни дървета. И веднъж, с настъпване на пролетта, като видял, че тази гора е изпълнена с рояк пчели, възпяващи славата на Мадана, че благоухае от аромата на многобройните цветя и радва сърцето, царят, изпълнен със страст, влязъл в нея заедно с първата си съпруга. Цялата свита останала при входа- А царят се разхождал из тази гора, предназначена за развлечение, разглеждал я с любопитство и като се уморил, казал на маймуната: "Аз ще подремна малко сред този покой от цветя. А ти пази внимателно и усърдно, та никой да не ме обезпокоява." След това царят заспал. През това време, привлечена от миризмата на цветята и аромата на мускуса и други благоухания, една пчела се приближила и кацнала на главата му. Щом видяла това, маймуната помислила разгневена: "Как? Пред очите ми това низко същество жили царя!" - и започнала да я пъди. Пчелата не обръщала внимание, че я пъдят, и отново и отново долитала при царя. Тогава маймуната, заслепена от гняв, измъкнала сабята и замахнала към пчелата. Този удар разсякъл главата на царя. Тогава спящата заедно с него царица се надигнала със страх и като видяла това немислимо нещо, се почувствувала нещастна и казала: "Ах ти, глупава маймуно! Какво направи с доверчивия цар?" И маймуната разказала какво се е случило. Тогава всички събрали се хора я наругали и изгонили. Затова се казва: "Не се сближавай със глупака. . . Убит бил от маймуна царя." 

Все още никой цар не е бил достатъчно глупав, та да ме вземе за домашен любимец. А дали аз ще съм достатъчно глупава да му отрежа главата е друг въпрос. :)))))