Разумните хора сигурно ще кажат, че спирачки са необходими както на летящата на метла вещица, така и на велосипедиста, но аз съм малко скарана с разума напоследък и да ми е говорил нещо, не съм го чула. Затова откакто се стопли тази година и извадихме велосипедите с детето карам .... почти без спирачки. Първите един, два пъти когато забелязах, че като натискам спирачката очаквания ефект се забавя толкова много във времето, че смисъла от него направо се губи, си помислих, че някой (ама не се сетих кой) трябва да ги оправи по някое време (но не фиксирах такова). За какво са ми спирачки, които се задействат на n-тата минута ... n в зависимост от скоростта? Или това трябва да ми е казал разума ми, ако го бях чула.   Явно мързела и други деструктивни черти на характера ми имат много по-голямо влияние върху мен ... Както и да е, да не задълбаваме върху причините, а да обърнем внимание на следствията. Едно, две следствия се изразяваха в необходимостта  на стари години да скачам като децата и да използвам бедните си крака вместо спирачки в случаите, в които не намалявах достатъчно на кръстовището и отнякъде се задаваше кола. За убиване на скоростта, освен нискоефективната спирачка се използваха и обувките, разбира се. Улових няколко озадачени погледа. Не съм си поглеждала подметките, а може би е нужно ...   И така стигаме до днешния ден, в който дотолкова съм свикнала с факта, че колелото ми няма спирачки, че изобщо не мисля за това. Докато наглеждам дъщеря ми и любимите и от детската градина близнаци, без да искам съм въведена в разговор с родителите им. Дъра-бъра нещо за времето и за палавостта на децата и после мъжа отвори дума за велосипедите и какво не им е наред. На този на дъщеря ми и липсвала някава гайка под седалката, а за мойто не знам какво стана въпрос, че някои реплики .... да не кажа повечето минаваха през ушите ми и аз му предложих да направи едно кръгче.   След има-няма 5 минутки той се връща и със сериозно недоумение в очичките (широко, широко ококорени .... а, те и поначало са си доста ококорени) ми заявява, че колелото ми нямало спирачки: „Ооопс” – викам си наум, „забравих я тази подробност:” А той развълнувано ми споделя, че се спуснал по нанадолното с висока скорост и тогава установил, че няма спирачки - добре, че не му се изпречил на пътя някой, че щял да се пребие. (Боже, да се притесня ли, че едва не се преби човека заради мен?) Извиних му се .... май, а той не само не се разсърди, ами и даже предложи да ми ги оправи. Как да откажа на такова предложение? Веднага се съгласих и се уговорихме след няколко часа да се срещнем на същото място, за да ми върне колелото.   Поспах, поговорих с милото и отидох на уречената среща – колелото ми беше ремонтирано, детето му го издаде, че си е играл с него цял следобяд, а аз му купих една ракия, която той се опита да откаже с сърцераздирателни аргументи колко малко усилия е положил. Не можа да се измъкне, защото както казах детето му го издаде. После ги оставих да ме черпят едно кафе докато децата разменяха колелата си и ги караха минавайки през локви, после катериха скали, после скачаха в някакви храсти ....  и така. Всъщност предпочитах да се возя с децата, отколкото да пия кафе с възрастните, но за това друг път ....   Покрай този случай се сетих за вещиците на Тери Пратчет:   „Вещиците не се занимават с градинарство. То е свързано с копаене в студено време. Какво му е хубавото на това? 
Онова, което вещиците култивират, са хора. Сприятеляването с няколко запалени градинари отнема доста по-малко труд, а пък после, от юли натък, не можеш да се отървеш от безплатен фасул, домати, корнишони с размер на тиквички и повече ревен, отколкото някога си мислила, че ще имаш. Те обичат да ти подаряват тия неща. Това ги кара да се чувстват горди. А възпитаните хора трябва да уважават чувствата на другите. Това е то етикецията, тъй де.”   Наскоро омагьосах един, който ще ми изпрати книга, днес накарах друг да се чувства горд, че ми оправи спирачките, градина нямам, но зеленчуци през лятото се намират (да е жива и здрава мама)  ..... дали не ставам вещица? :)))))  

поздрави, вещице ;))

Спирачките са важни! Макар на мен да не ми помогнаха много!
А, иначе вещиците ми са симпатични!

ia da ti izpratia i az neshto...
potancuvai v zelenata svetlina...

Всички сме вещици по-малко или повече :D И моето колело няма спирачки и отдавна го замених за метла - реших че въздушния трафик е по-малко, а с тия коли в тая София не си е работа да караш без спирачки. Приятна и усмихната вечер.