/и много писане за нищо от моя страна, но ... така е то, имидж трябва да поддържам:)))/

Бога ми, някои хора са царе на говоренето. Ако Той им бе дал и дарба да казват нещо с многото говорене, цена нямаше да имат. Днес имах 25 минутен разговор по телефона с една личност, която ми наговори някакви неща, които можеше да ми ги каже с три изречения. Три прости изречения с ясни инструкции какво да направя или каква информация да и дам. Ужас. Разбирам, че някои казуси са заплетени и разбирам, че като говориш много можеш да създадеш впечатление, че много знаеш, но .... защо е нужно, като проблема трябва да се реши и колкото сме по-конкретни, кратки и ясни, толкова по-добре. Иначе обожавам заплетените ситуации, особено като се окажа в средата на някоя такава в ролята на посредник, без право на мнения и решения, но затова пък виждащ сравнително ясно всички гледни точки. Правя каквото мога и ако не ми искат намесването, оставям ситуацията да си се заплита колкото си иска. Понякога искрено се забавлявам на заплитането. Дразня се само ако виждам, че част от заплитането или от разплитането ще доведе до неизвестно колко смислени действия от моя страна. Личността от телефона днес ми напомни за една друга реално съществуваща пред очите ми личност, която в среднодалечното минало е била на великосмислената длъжност „Партиен секретар”. Да ме извиняват всички партийни секретари, които може да прочетат това (надявам се да клонят към нула, ама де за знае човек), но по-голям въздухар от този не съм виждала в живота си и част от това му състояние в момента, според мен се дължи на тази му длъжност от миналото, която сега ми е трудно да си представя какви качества е изисквала и какви точно дейности е трябвало да покрива. Слушала съм история за него как на партийно събрание в предприятието казва, че ще говори 25 минути и някои от слушателите му са засичали по часовник, че е говорил точно 25 минути и нито секунда повече или по-малко. Разбира се, това упражнение се е извършвало многократно и логично възникващия въпрос е бил, този пред огледалото си чете речта и си засича ли? Може и да го е правил, а може и в партийната школа да са ги учили как да съчиняват речи за определен норматив от време и как да се вслушват в биологичния си часовник, за да разберат кога свършва времето. Аз също съм го правила веднъж през живота си това със засичането, но то беше за защитата на дипломната ми работа и там наистина имахме ограничения във времето. За партийният секретар ще кажа само, че неотдавна колеги са го чували да използва израза: „крути мерки ще се взимат”. По-възрастните тук ще се сетят от къде идва израза „крути” и за какво говори наличието му в речника на даден човек. Технологията на върворяване на ред и дисциплина чрез наказания може да е умряла отдавна на запад, но ние нали сме ... екс-източни, познайте дали е умряла тук. Познайте и какви резултати дава! Макар че, на прост народ и прости управници му трябват и прости методи на управление май. Но нима всички сме прости тук? То, че всички сме манипулирани и използвани е ясно, ама дайте да е поне малко по-интелигентно през 21-ви век, а не с „крути” мерки и планове за светло бъдеще. Уф, замалко да се ядосам, а тръгнах да пиша, за да се разтоварвам и да убия малко от времето, което в момента ми е противник. Да си кажа само за мойта реакция на такива въздухоговорители. Имам някакво изкривяване и само като усетя, че ми говорят празни приказки, изключвам и направо започвам да не чувам. Съсредоточавам се с много усилия, за да чуя едната или двете смислени думи само, които са ми нужни. Разбира се, това, което съм разбрала може да се окаже тотално неприемливо или неразбираемо за другата страна от заплетената ситуация и резултата от един 25 минутен разговор по телефона може да се сведе до нула. Чудесно! Ах, да, да не забравя и най-важното. Моят партиен секретар от по-горе може да изглежда смешен както го описвам, но жестоката истина е, че неотдавна бях на едно събитие, в което взеха участие хора от висшите ешалони на властта и видях, че повечето от тях четяха речите си. Някак старомодно ми се видя това. И ми се видя като някой друг да е написал речта, а четящия само я чете, без да е ясно колко я разбира. В същото време съм слушала англичани да говорят достатъчно дълго без да се замислят и без да поглеждат към каквито и да било листа. Или са поглеждали само за подсещане. Може в техните еквиваленти на партийни школи да ги учат специално как да съчиняват речи, как да си ги помнят наизуст и как да се държат пред публика и може всичко това пак да са перфектни пози, но очевидно е, че много път има да извървим и много речи на сънародници да проспим, за да ги стигнем ... европейците, не американците. Американците вече имам чувството, че никой не иска да стига ... но, може и да се лъжа.  

Колкото по-малко има какво да каже някой, толкова повече приказва :) Добре е наистина в такива моменти да можеш да изключваш и ако моментът го изисква да запазваш умна и съсредоточена физиономия :)

... права си! Но, няма проблем, умно гледам по повод и без повод .... каква актриса от аматьорския театър щях да съм иначе? :))))