Малко бомбастично заглавие, надявам се да не очаквате много от него ... и да не ми вярвате особено, защото и аз не знам дали да си вярвам. Просто днес ми хрумна, че всички споменати в заглавието неща са необходими на човечеството само и само, за да го избавят от разкъсващата сърцето, безнадеждна, на моменти струваща ни се безсмислена и безкрайна ... самота. Защо ли си мисля, че душите ни са се стоварили в този свят от един друг духовен такъв, в който никой не е самотен. Как точно никой не е самотен още не мога да знам, но приемам, че по някакъв начин всеки се чувства част от едно поне малко цяло, което от своя страна е част от едно по-голяма цяло и изобщо всичко в крайна сметка е Едно и знае, че е Едно. А какво знаем ние? Движим се напред в еволюцията си и се самоосъзнаваме и се самоосъзнаваме, но колкото и да се самоосъзнаваме, накрая осъзнаваме, че сме сами. Усещането, че сме сами обаче е непоносимо. Никой не може нормално да го понесе и то по простата причина, че нещо у него знае, че това не може да е вярно, че има нещо гнило в идеята, че сме сами. Какво правят повечето хора знаете – пият с приятели, събират се на групи, за да си запълват с нещо времето, гледат телевизия и се вълнуват за живота на чужди хора и т.н. Други пък намират тези забавления за детски и се отдават я на усилена работа, я на някоя наука, изкуство или стават ревностни последователи на някоя религия, източно учение или западен окултизъм. Трети висят в нета и се „запознават” и „комуникират” там, т.е. тук ... и аз съм от последните. Всичко това е само и само да ни залъже за малко съзнанията и да ни накара да си вярваме, че не сме самотни, а всичко ни е наред. Толкова усилено се убеждаваме в това, че накрая почваме да си вярваме. Няма лошо в това, защото човек като сам си вярва на нещо, то си става истина за него. Поне в дадения момент. Но къде е истинската истина? Сами ли сме или не? Има ли моменти в живота ни на земята, в които не се чувстваме сами? Мисля, че има и това са моментите, в които изпитваме любов. Любовта е единственото истинско средство да се отървем от самотата. Логично, ще кажете, и не само логично, а и елементарно. Щеше да е толкова хубаво да е елементарно. То и отдавна си е написано: „Бог е любов”, „Всеки атом трепти със радост и се поддържа от любов” ....и Бийтълс мога да цитирам, които са не по-малко прави: „Всичко, от което се нуждаем е любов”. Колко хубави думи! Колко е лесно да се каже! А успяваме ли да изпитваме любов наистина? Дори, когато изживяваме една на пръв поглед прекрасна и споделена любов колко пъти успяваме да я удължим във времето докато я доведем до чувство за цял живот? Не съм чувала за много такива случаи. Тези, които нямат партньори при доста усилия от тяхна страна могат и да се докоснат до Висшия си Аз и да изпитат любов към цялото човечесто  ..... просто така, но ..... и такива не познавам и не мога да съм сигурна какво изпитват и какво си въобразяват, че изпитват. Да, случвало ми е се е и на мен да си мисля, че изпитвам абсолютно изпълваща и безусловна любов просто така и я кръщавам, че е към „цялото човечество”. Ама това ли е наистина .... ? Било ли е за повече от миг? Ами, това е, което измислих - всички сме самотни и си търсим „фалшиви” заместители на единственото нещо, което ни е нужно и то е - любовта. Кога и как ще я намерим обаче е „Божа работа”, в която силно ми се иска да вярвам, че имаме пръст и самите ние и е нужно просто да станем готови ... за любов. Когато ученикът е готов – учителят ще дойде!   Добре, де, малко крайно прозвучах и истината е, че аз съм си обичала самотата понякога, но това не променя факта, че това, което според мен всички търсим съзнателни или несъзнателно е любов. И защо пък онзи свят, от който са изпаднали душите ни да не е само ... любов ... и може би трябва да го заслужим, за да се върнем обратно там?  :)  

Напълно съм съгласна с тази мисъл.И знам от собствен опит,че е така.

Така е. :))

Буболече, днес Стрелеца в мен е точен, а? :))))

Стрелеца винаги е точен. :))) Просто понякога цели мишените си по обиколни начини. :)))

... права си ... бях забравила :)))))

Любовта е все пак риск, умение да понесеш, да си готов да дадеш и получиш, силно усещане, като че ли днес се боим от това, предпочитаме да не излизаме от релси, да взимаме успокоителните които ни предлага ежедневието и да живеем в утехите на илюзиите.

За това се отдаваме на заместители. Говоря като цяло. Иначе вярвам, че има силни сърца, силни и горещи, които предпочитат истинското пред изкривените му образци.

Много хубава тема, слънчогледче.

"Успокоителните" са къде къде по-сигурни и и лесни. :)
"силни и горещи" също много ми хареса :))))
Благодаря ти!

Любовта е тази,към която се стремим...

освен с финала:
"И защо пък онзи свят, от който са изпаднали душите ни да не е само ... любов ... и може би трябва да го заслужим, за да се върнем обратно там? :)"
Просто защото (мисля, усещам и ...знам), че не е нужно да го "заслужим", за да се върнем обратно "там", в онзи духовен свят, в който душите ни никога не се чувстват (и не са!) самотни... Нужно е само да умрем, за да стане това. Нужно е само да се освободи душата от тялото... Защото колкото и да дава тялото (понякога), тъкмо това, че сме в него, всеки във своето, ни разделя и ни прави самотни единици...

Поздрави от един не по-малко точен Стрелец ;))

... а може и всичко да е въпрос на вибрации и онова "там" да има различни нива.
"Заслужили" не е много точна дума съгласна съм, но не мислиш ли, че сме тук за да се "учим" на нещо? Ако да, какво е то? :)))

(и за различните нива съм съгласна...)
А какво е то ли?... Мисля, че знаеш/ усещаш отговора и сама... :)
Може би... да се учим как душата може (и трябва) да се развива, бидейки (ограничена) в тяло, използвайки неговите сетива... Както и как да го надраства... тленното, временното, в което изглежда прикована...
А може би се учим как да обичаме (все така нетленно), бидейки самотни (острови) на този свят... не мислиш ли? :) На мен това последното ми звучи най-добре........

:)*

Съгласна съм и за надрастването, но най-вече за последното :)))) Точно това ми се въртеше из главата тези дни. :) :)*

Ама че сме синхронни! ;))*

Ех, Съни, забравила си да добавиш футбола, бирата и рокендрола в заглавието. А иначе .... без футбол бих изкарал цяла седмица, без рокендрол - две, без бипа - месец. Но без любов....

Но ти много хубаво си го казал :)))))

Трудно е да останеш сам...дори когато седиш в мрака на стаята си сам...и слаба светлина се промъква...с нея при теб идват всички твои спомени...а те са пак хора....дори, когато си загубил съзнание на границата между живота и смърта, пак не си сам...Този, който ни е създал не ни предлага подобен избор.....Принудителната изолация на който и да е човешки индиеид предизвиква в него лавина от генерирани образи...и то толкова реални...че човек не е в състояние да различи "реалните" от "генерираните"

... това е просто усещането ни, разбира се. Никога не сме сами! :))))

:)Всичко което ни заобикаля и което имаме, като усещане е просто и само ГЛЕДНА ТОЧКА:)Има красова и в самотата има тъга и в любовта............Въпрос на моментното ти усещане за нещата:)))))))