Абе, това, Господ, бил голям шегаджия! През цялото време се бъзика с мен и аз доста време му се връзвах на шегите. Обаче крайно време е, да се взема в ръце и да му покажа какво съм научила. Той какво си мисли - като той се шегува с мен, да не би да не мога и аз да се шегувам с него? Какво като е Господ .... и аз някой ден ще стана Господ сигурно. Те, Богове, много би трябвало да има .... като гледам растителното царство колко е богато на видове и разпространение, животинското също, що народ пък пъпли по планетата няма да говорим .... следователно и Богове дал Господ ... и все отнякъде се вземат. Тъпо ли звучи? Много важно! Не ме притеснява да звуча тъпа. Една от мислите на  Елберт Хюбърд, която прочетох вчера, ама не включих в поста беше следната: „Геният може да има своите ограничения, но глупостта няма тези пречки.” Т.е. глупостта е безгранична, т.е. по-добре да съм безгранична, пък макар и глупава, отколкото гений със ограничения. Ето това беше един прекрасен пример за тъпа мисъл! :) Напредвам. И така, знаете ли какви шеги си прави с мен Той? Подслушва ми мислите непрекъснато и ми материализира желанията. Какво? Добре ли звучи? Щеше да е добре, ако въображаемите ми желания като се изпълнят на практика имаха въображаемите резултати. Т.е. като си помисля, че искам нещо да се случи, съответно си помислям какви биха били резултатите от това. Проследявайки мисълта ми, Той явно си умира от смях и понеже е Добър, решава да ми изпълни желанието, за да ми покаже колко греша в очакванията на резултатите. Като се случи това няколко пъти и аз в началото се връзвах после почнах и аз да се смея с Него. След това се опитах да Го изхитря като не си пожелавам нищо. И не си пожелавах, и не си пожелавах, обаче и Той се изхитри и започна да чете някъде по-издълбоко в съзнанието ми, някъде, където и аз сама не съм наясно със себе си ... или не умея да си давам ясна и честна сметка .... и пак почна с номерата. Взе да изпълнява мимолетни мои мисли, които аз далеч не бих нарекла желания. И сега какво правим? (да припомня, че това е любимия въпрос на шефа). Колко дълбоко вътре в себе си трябва да вляза, за да спра и мимолетните мисли, за да спре Той да е е*ава с мен? Ама има нещо гнило и в схемата със спирането на желанията и мислите. Блаженното съзерцание на живота може да е много блаженно, но ако всички го правеха от къде тогава щеше да дойде еволюцията? Дали Еволюцията, не е тази Дама, която ми подшушва желанията и мислите, само и само, за да се шегува с Боговете на мой гръб. Нещо като змията в райската градина. Знаех си, че някъде дълбоко в мен живее една змия ... някои мъже около мен също знаят. Ама без тази змия щях само блаженно да съзерцавам ... и нямаше с нищо да се различавам от Слънчогледа ... а сега съм жена-слънчоглед, кандидат за бог-жена-слънчоглед. Въпроса е как кандидатката да се избъзика с Учителя така, че Онзи да и отима уважението и да спре с бъзиците. Още не съм измислила, но .... ще се заема в най-скоро време. Другия въпрос ще е, разбира се, как да скрия подлите си замисли от Него, след като Той ми чете мислите. Трябва някак да го направя без да мисля май ....  замисъл без мисъл ... ще остане едно "за" ... :))))) хахаха ай стига глупости за днес.  :))))))))) 

:)))

си я завъртяла спиралата на помислите...
:)))

Когато говори Айнщайн и Боговете мълчат! :)))))