Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2007 09:57 - На черешата, под крушата или направо в Космоса
Автор: sunflower Категория: Забавление   
Прочетен: 1470 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 10.01.2007 11:26


„Мислех, че съм горе на черешата, а гледам около мен ... круши.” Това забележителното изказване е на един тип от компанията, с която сестра ми празнувала Нова Година. Как да не го сподели човек и как да не поразсъждава върху него? Никога не съм рабирала напълно това влечение у някои от мъжете да се качват на черешата. Какво, не им ли е добре на земята или обичат да ядат череши? Сега като се замислям почти не познавам мъже, които да обичат плодове ... пресни. Имаше един дето ядеше грозде и разправяше, че това било вино на хапчета. Повечето, все пак смятат, че е чиста загуба на материал за кашата. Та значи, качването на черешата вероятно няма нищо общо с плодовете. Вероятно то идва да обозначи едно друго преживяване, корените на сладостта на което са скрити в детството. Помня, че като деца изпитвахме неимоверно удоволствие да се катерим по дърветата. Дали заради желанието напук на ниския си ръст да погледнем света от високо, или заради чисто физическото предизвикателство от преодоляване трудността на изкачването ... не помня, но си беше голям кеф. Дали някакви остатъчни спомени за този кеф, не кара мъжете да желаят да се катерят? Дали не искат да си върнат нещо от онова детско опиянение? Не знам. Факта е, че обичат да се опияняват. Абе трябва да има нещо нередно в този свят, за да има толкова народ, които да искат да избягат от него ... било в алкохолна мъгла, било с по-тежката артилерия на наркотиците или уж по-безобидни някакви духовни практики, например. Голямо бягане пада. Някои направо се изтрелват за онзи свят скоропостижно. За други опиянението от черешата се превръща в бавна мъчителна агония на зависимост от продукта и. Трети попадат в клиники и има слухове за някакви, които се излекували, но аз не съм ги виждала. Е, тук е мястото да призная, че и аз съм бягала. Нито продуктите на череши, сливи, грозде и спирт, преди всичко, обаче, нито двата джойнта дето ги изпуших на два пъти през живота си ми докараха нужното опиянение. Оказа се, че от дете съм се пристрастила към друг един наркотик – книгите. Е, че е бягство, бягство е, ама е значително по-здравословно от другите. А в същото време на такива череши те качва, че направо мозъка ти експлодира на моменти и части от него имаш чувството, че хвърчат из космоса, а някои направо пробиват към паралелни вселени. Тук обаче, трябва да отбележа разликата между качването на черешата чрез алкохол и чрез литература .... в първия случай научно са доказали, че мозъчни клетки умират ... (все се чудя колко клетки трябва да са останали в мозъка на човек, който консумира алкохол ежедневно в продължение на 30-тина години, например .... такива хора, все пак, дават вид, че могат все още да разсъждават ... по малко), а във втория, дори да имаш чувството, че клетките му хвърчат из космоса, те имат забележителното качество, като че да се размножават там ... в космоса или в някоя от паралелните вселени (как става това, нека учените да обясняват). Е, има един страничен ефект, че може да почнеш да пишеш потресающи глупости като аз сега, ама ... карай да върви, трябва да ви уверя, че удоволствието за собствената ти душа е голямо :))))))  


Тагове:   направо,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ady - :)
10.01.2007 10:02
Винаги ме караш да се усмихвам. Благодаря:)
цитирай
2. bamby13 - ;-)
10.01.2007 11:16
и тука се сещам за ученическиq виц. Летя си една една сврака и гледа на едно крушово дърво седи крава. Пита я
"Хей кравичке, какво правиш тук"
"Еми качих се да си хапна малко праскови"
"Ееее, ама това е круша!!!!!!"
"Знааам, аз прасковите си ги нося"
цитирай
3. sunflower - Хихи ....
10.01.2007 11:19
... даммммм и ние понякога си носим гроздовата в кръчмите, в които си правим банкетите :)))))
цитирай
4. alidora - :)))
10.01.2007 13:47
И аз бягам чрез книгите/ е понякога и чрез виното, ама това само заради приказката "във виното е истината"/. И се чудя откъде се взеха личните ми литературни напъни, а то било заради четенето на много книги...Защо никой не ме предупреди за страничните ефекти?!
цитирай
5. sunflower - Опс ...
10.01.2007 14:14
... аз пък се направих на светица и пропуснах да спомена джина и виното, които също съм използвала :))))) Е, казах го сега.
Що се отнася до литературенето ... някой път ще ти развия още една теория, че ... сега нямам време :))))
цитирай
6. anahata - :)))
10.01.2007 21:40
Брееей, аз сега пък се замислих дали и други неща, които обичам да правя, имат странични ефекти? И какви ли са те?
Хвърли ме в размисък бе Съни:))
цитирай
7. анонимен - хах
13.01.2007 22:23
веднага да вкарате в пътя всички мъже дето не обичали плодове. какви мъже са тогава, как си вършат мъжката работа след като не дават живителна сила на тялото си, какво консумират тогава - мъртви маса химикали и концентрирана (храна), която изсмуква и последните им сили? срамота, ако оставите така нещата. задължение на всеки здравомислещ е да проповядва и да се придържа към здравословния, органичен начин на живот.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5613533
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930