„Може да сме безделници, но важното е, че не сме без празници!” Припомних си вчера един от любимите изрази на ашлаците от кръчмата, не само защото звучи много актуално в този период от годината, но и защото ги видях в момент на активно безделничене. Истината е, че те не са истински безделници /за да си истински безделник, предполагам, се изисква сериозен капитал наследен от роднини по права линия, например/, налага им се да приработват това-онова, а в някои сезони и да си скъсват задниците от бачкане, но просто много обичат да безделничат. Аз само наминавам понякога да побезделнича с тях за час-два и ги оставям, че тази дейност не ми се отдава много-много, а и си имам задължения от родитело-домакински характер. Те или нямат такива задължения, бидейки ергени, или си мислят, че нямат, докато някоя половинка или цяла тъща не им го напомни. Аз гледам да не правя напомняния от такъв характер на моя мъж, че е малко грозно ... само пожелателно-намеквателно му казвам: „Хайде, чао и не се застоявай много.” Той обещава и се виждаме по-живо, по-здраво по-късно /нещо много по-та станаха :)))/ във всекидневната или направо в спалнята.   Тя, тази работа, безделниченето, хич не е лесна обаче. В аспекта, в който аз я разглеждам /защото съществуват аспекти като зяпане на телевизия пред масата в хола, например/ се дели основно на три вида:   -         безделничене, докато попийваш в кръчмата /в някои случаи придружено от гледане на важен мач, а в повечето на фона на поп-фолк ритми, че групата на металистите така и не надделя над групата на любителите на леката музика/; -         безделничене, докато попийваш в кръчмата и играеш на карти/табла/шах. -         безделничене, докато поспиваш в кръчмата. /На това последното не бях обърнала внимание преди, но за десет дни влязох два пъти и двата пъти имаше по един спящ на масата./   И в трите случая става въпрос за дейности осъществявани в рамките на 3, 4, 5, 6 и в редки случаи повече от 6 часа. Безделниченето от такъв характер, разбира се, има един много кофти страничен ефект: на тръгване от кръчмата, в някои от случаите се налага наново да се учиш да ходиш, а в други, и да говориш. Или както казват самите ашлаци един виц за себе си: „Сутрин като ги погледнеш какви хубави, интелигентни момчета влизат, а вечер какви топ-идиоти излизат!!!”   Но да се върна на вчерашния ден. Аз, като един не какъв да е, а вече европейски наблюдател, наблюдавах следното: Хора имаше на две маси. На едната единия спеше, а другият, упорито седеше с извърната глава, за да разговаря с хората на съседната маса, но не се преместваше да седне при тях, въпреки че имаше свободни места на моменти. На другата, част от ашлаците споделяха впечатления от изминалата нощ, а друга част се безпокоеше, че цигарите ... може да им свършат. Въпроса с цигарите стана геополитически с елементи от сексуален характер, защото се водеха дискусии в коя точка на града може да има отворен магазин и се даваха обещания за възнаграждение, ако някой отиде. Оказа се, че нуждаещия се от цигари, все още не ги е свършил, но изпада в паника само при мисълта, че могат да му свършат. Тази паника обаче, не беше достатъчно силна, за да го накара да си вдигне сам задника от стола и да ходи за цигари. Явно изкуството на безделието има определени правила за вдигането на задниците, с които още не съм запозната, защото за мен беше необяснимо как така той не ще да стане. И не само, че нещя да стане, но отправи едни определени проклятия по адрес на нежелаещите да му извършат услугата: „закупуване на стоки от съседен магазин в името на приятелството с безделник в кръчмата, който го мързи да ходи”. Проклятията именно, бяха елементите със сексуален характер, които споменах по-горе. Изразяваха се в пожелания адресатът да смени сексуалната си ориентация в най-скоро време и да идва при автора на поклятието да му се моли за услуги от сексуален характер. Забележителна изобретателност при изфабрикуването на проклятие! Проблема беше решен след обаждане на по-добър приятел и молба за закупуването освен на цигари и на някоя луканка и кашкавал, че междувременно всички бяха огладнели. След това, в кръчмата влезе една доста възрастна жена, която попита Гошо къде е и след като я увериха, че си е заминал в къщи, кротко си излезе. Като им видях подсмихващите се физиономии, ги попитах кой е Гошо, и се оказа, че е спящия на съседната маса, който междувременно беше вдигнал главата и спеше облегнат на прозореца, съвсем ясно видим за мен, но явно невидим за бабата, която си беше забравила очилата. Е, изразът „в къщи”, не беше чак толкоз далеч от истината, ако приемем, че къщата е мястото, в което човек прекарва най-много от времето си и спи. Аз пък реших, че ми стига безделничене за деня, оставих ги да се наслаждават на тази дейност спокойно и отидох да си прибера детето от баба му.  

кубинците са най-добри в безделниченето, мастори са големи
арабите също си ги бива
за циганите ... те умеят да безделничат и да се забавляват като никой друг
пряко са свързани някак тези две занимания безделниченето и забавлението...
дори самата дума - "без делник"- направо си го казва - това са празнуващи живота си хора
п.п - последно уточнение влизам да направя - без делник идва от без-делие - стоя без работа, но на този материал, започвайки от първия цитат, му подхожда тази трактовка на думата - ;)

ЧНГ!

Въпроса винаги може да се погледне и от друг аспект, който споменах май онзи ден в един пост - би било хубаво да приемаме всеки ден за празник - тогава всички ще сме "без-делници" :))))

всеки ден ще работим :)

има деприсиращо и съзерцателно безделничене,
има съзидателно безделничене, в което излизаш над условностите на ежедневието за да създадеш условия за промяна в живота си,
много мисли изпущаме в своята забързаност,
покрай много любов и истина преминаваме,
много красота не забелязваме,
много щастие пропущаме в стремежа си към него,
има самоубийствено безделие
и затъпяващо безделие,
има безделие за отдих и безделие за стих,
има безделие над самотна бутилка
и на споделена чаша,
безделие на затворник и безделие на принц,
има и такива безделия които карат принца да се чувства затворник в палата си,
а затворника принц в килията си,

моето в тази секунда е едно от най-щастливите....

:))))

Има безделие на тялото, има и безделие на духа,
много красота и щастие пропущаме понякога наистина ...
Радвам се, че ти не пропускаш и си щастлив сега ... и аз съм щастлива :)))

Въпроса винаги може да се погледне и от друг аспект, който споменах май онзи ден в един пост - би било хубаво да приемаме всеки ден за празник - тогава всички ще сме "без-делници" :))))

да, а най- рафиниран, чист, изискан дори, вид безделие е така нареченето долче фар ниенте - да извлечеш максимално удоволствие от нищоправенето, това е едно блажено безделничене , споменатите по-горе кубинци много го умеят - с часове да седят в люлеещи се столове пред паянтовите си къщи и да съзерцават изгрева или залеза, или просто да се люлеят - и това не са богати хора! те просто умеят да се наслаждават с всички клетки и сетива - е,
това вече е изкуството да си безделник ;)