Имало едно време един пазар. Хубав пазар бил. Просторен и с изглед към планината. Имало място за всички .... е, почти за всички в пиковите часове. Масите на търговците били симетрично подредени покрай красиво криволичещи асфалтови пътечки. По-светло и по-тъмнокожи продавачи предлагали разноцветните си стоки от близки и далечни североизточни, югоизточни и средноизточни страни. Страната, в която се намирал пазара, също се смятала за източна спрямо някои съюзявания на държави на континента, но наближавало времето, когато и тя щяла да се съюзи с тези съюзявания.

Един ден обаче, едни добри хора, решили да построят нещо на мястото, което заемал пазара, в един от седемте дни на седмицата. Някой явно решил, че не е рентабилно въпросното място да стои празно шест дни от седмицата .... в крайна сметка, не само времето е пари, но и пространството е пари. Всъщност, нямало нищо лошо в тази идея. Нека да се строи за бъдните поколения! Ако имало нещо лошо, то било невъзможността на общинските служители, в този град, в тази държава, все още извън всякакви съюзявания на континента, да организират преместването на пазара. Организация???!!!! Много особен ключов момент граничещ с невъзможността. 

Е, за да бъде разказвачът честен, трябва да каже, че вървяли сред населението някакви слухове за преместване на пазара, което било добре, съчетано обаче с преместване и на деня, което било зле. Слуховете говорели .... или по-точно разпространителите на слуховете говорели, че целия проблем бил в идеята на кмета да смени пазарния ден. Оставям сами да се сетите за трудностите свързани с осъществяването на реорганизация от подобен мащаб. Не забравяйте, че става въпрос, не просто зе един градски пазар, а става въпрос за пазара на един град, заедно с принадлежащите на общината неизвестен (за разказвача) брой села. Жителите на съответните села, заедно с по-мургавите жители на града били от ключово значение за покупко-продажните дейности. За вторите, деня от седмицата едва ли е имал значение, .... но за първите ... може и да е имал. 

И така, какво станало накрая ..... или по-точно по средата, преди да бъде начената каквато и да било реорганизация? Ами пазарът си останал на мястото .... т.е. около току-що започнатия строеж. Няма да говорим сега за спорната естетика на пейзажа състоящ се от строежи, въпрос вече отдавна навиращ се в очите на някои граждани на Черноморието или околокурортните планински региони, ами ще се запитаме каква е удоволствието от газенето в калта за сдобиването със средно- и ниско-качествени стоки на неособеновисока цена. Говори се, че някои граждани на малките градове, ходят в големите градове да си купуват маркови стоки, но разказвачът, не е познавал много такива. По-голямата част от гражданите на малките градове пазарували на пазара, защото стоки със същото качество и произход можели да бъдат намерени и в градските магазини изградени от тухли, но на малко по-високи цени. Да не говорим за удоволствието от подслушването на следните разговори между продавачи и купувачи на пазара:

К: „Ако тези обувки издържат до пролетта, ще дойдем да си купим пак???!!!” П: „Две години, две години ще издържи!!! Гаранция!!!” Разказвача: ???!!!   К: .... /текста не е дочут от разказвача/ П: /държащ в ръце долен анцуг (понякога се изписва от по-тъмнокожите „анцук”)/ „Това само като се прибереш в къщи и включваш ютията на 6 и почваш да го гладиш – нищо му нема!!!” Разказвач: ???!!! /мисли си: „Защо ли ще му е на някой да си глади анцуга, нали е предназначен за спортни дейности и разходки?”/   Някои от другите забележителности на пазара били спиращите се на сред пътя две семейства и начеващи едно ръкуване, едно разпитване как са, какво правят напоследък и т.н. и, разбира се, спиращи потока на пазаруващи и в двете посоки. И двата потока трябва да изчакат любезно размяната на любезности.  Друга картина – БМВ от по-старите модели, цвят сив металик, с шофьор и пътници също цвят сив металик, невъзмутимо разбутва тълпата и преминава по единствената останала асфалтова пътека/път и отпрашва в неизвестна посока, като целта на преминаването му през тълпата в пиковия час на пазара, остава също неизвестна. И накрая една от най-култовите картинки: Групички от по около две или три млади мургави майки с детски колички сърфират в тълпата със завидна лекота и явен излишък на свободно време .... не разбират, че може да има участници в пазаруването, с липса на време и все пак, безброй задачи, които да се свършат.   И така, в крайна сметка, пазаруването на този пазар, временно разположен около строежа на Нещото завършвал с няколко торби пълни със заветните стоки от втора, трета и т.н. необходимост, обувки красиво украсени с кал и усъвършенствани възможности за сърфиране в градските тълпи. Иначе, калта била полезна казват. Не за обувките, а за човешката кожа. Е, предполага се, че става въпрос за някаква по-специална кал, все пак, а не градска крайпазарна.   Забележки към текста:

1. Всякаква прилика с действителни държави, градове и пазари е случайна.
2. Горния текст е само едно стилистично упражнение за автора, в писане на истории в трето лице, единствено число.
3. Автора не е виновен за написването на текста, Нещо отвътре го накара, но той не е това Нещо .... той само си направи стилистичното упражнение.

аз на идване за работа стъпих в локва, нямаше пазар но беше заради едно БМВ черно. :)))