Средния идва от Посредствения, не от нещо друго ...  Бай Кольо пък му е истинското име и не го променям, защото няма никаква вероятност нито той, нито синовете му, и сигурно дори не и внуците му,  да прочетат този пост. Не пиша и поста с намерението да го осъждам или осмивам, просто той е това, което е и Господ сигурно го е създал с цел, но мен ме забавлява много на моменти, затова искам просто да го опиша  с благодарности за забавлението .... и да споделя идеята си, свързана с него.

Идеята ми е, ако го надживея, а има такава вероятност, защото е на възрастта на баща ми... да му издигна паметник. Това ще бъде паметника на Посредствеността. Вариантите за дизайна са два – или той със средния си ръст, средно-красиво лице и средно-похотлив поглед с ръцете в джобовете или една огромна ЕЛКА, от простите, дето правят само кръчмарски сметки, с очички-доларчета. Нали знаете какви му стават очичките на Чичо Скруч като види долари? Ама Чичо Скруч е американски аристократичен скруч, а нашия е дребен балкански вариант, дето очите му не стават като плочи с огромни долари в тях $ $, а стават мъъъънички стиснати миши оченца, с мъъъъънички доларчета .... ни хъс, ни въображение, ни образование му стига, на нашия малък скруч, за да си представи дори една къща пълна със златни доларчета. Неговите сметки са простички – как да открадне малко бензинче от фирмата, как да си спести малко време, щото и времето е парички, как да се уреди с още нещо на аванта и т.н. Понякога се чудя в малкото му мозъче има ли нещо друго освен малки сметчици. А, сетих се ... минават му и някои еротични мисли, сигурна съм, макар че не съм сигурна дали е чувал думата „еротика”. Думата, която той употребява е е**не. В подходящо настроение е склонен да споделя истории за някакви жени, които е познавал някога и са били със свободно поведение, ... не че той се е възползвал от въпросната свобода на поведението, но негови приятели са се възползвали, а той е останал с желанието, но без смелостта, да мине отвъд подмятането на похотливи реплички и подсмихванки. Реплики от сорта: „Алеле, алеле, само ако ми падеееш!!!” „Ей, тшъъъ, мацееее!”   Речника му е съставен от едни култови клишета, които за съжаление не мога да възпроизведа, защото ми минават покрай ушите най-често, но в общи линии за „Здравей” казава „Аре”. За „Довиждане” също казва „Аре!” Може да бъде чут да произнася и репликата така: „Аеее оуууу!”, което приблизително значи: „Здрасти, приятел!”, а на мен ми казва: „Ае бе, Съни! Къде ходиш? Никаква те няма!” /страшна констатация, много я обичам!!!/   Попържането, също е задължителна част от речника му в отсъствие на шефовете, а оплюването на де що му видят очите  е пуснало такива корени, че сигурно няма да даде на душата му да излети от тялото, когато ще трябва да си замине от този свят. Имам предвид, че човек започва толкова да си обича нещата дето оплюва, че не може да се сети какво ще прави без тях.   Вчера го чух да казва едно клише, което донякъде е причината да го напиша всичко това: „Това не е никаква държава и това не е никакъв народ!”, казана със завидно чувство за компетентност по въпроса що е това държава и какъв трябва да бъде народа в нея. Що ли не ходи да и го каже това на държавата? Много .... средна личност е този Бай Кольо ... обичам такива средни личности, карат ме да се чувствам малко над средното ниво. Аре да е жив и здрав и да си прави сметчиците още дълго време ... само ако може малко по-далеч от мен, че в негово присъствие оскотявам!

Картинката я имам с любезното съдействие на Zlika. :)))

такива хора, но мисля, че другите са значително повече. и средните просто са на изчезване надявам се:))))

Тоя бай Кольо е по благ от моя бай Стамат. А за бай Матя сме писали ногу, но оттук-оттам. Ще трябва да му спретна една ода, нещо като биографийка -за спомен, ама мааалко ще изчакам..Да се пенсионира, щото ми се пада малко нещо като далечен шеф. Такива винаги се пенсионират като шефове, че и обикновено остават и след туй-хем пенсийка, (ква пенсийка-тавана) хем заплатка(заплатище). Що ся да си ритам трудовата книжка в тез времена..

Бай Кольо съществува в поне две версии: Средния Шеф и Средния Подчинен. Ти говориш за Шефа - той повече прилича на Чичо Скруч, че очите наистина му стават като плочи, а моя беше Подчинения ... че и аз не смея да пиша за Шефа. Интересното е, че те двамата много добре си пасват от една страна, но се попържат зад гърбовете си, от друга. Мила картинка!
Да не забравяме и Средния Наследник на горните две версии, който все още не съм изучила из основи ... :)

То затуй твоя по-благ:))

Бай Кольо чесно, е много готин. Невероятен човек..Почти толкова, колкото е моя приятел Чичо Гошо...Или Чичо Севдо (той е малко по алкохолния вариант на Чичи Гошо, но за сметка на това напълно реален)...Е такива хора ме радват..Чесно.. Мога да кажа само: "Ашколсун, бай Кольо! Би Куул!"

И за по-алкохолни варианти ще говорим някой път. Те са ми любими също! :))))

Стамат,Кольо,Гошо а в Старозагорско си имат едно странно име,Гочо.
Аз пък съм си харесал един бай Гроздан дето сутрин закусва с греяна ракия вместо кафе.Той е измислен,ама имах един приятел дето майка му сутрин жаскаше по едно джазве греяна ракия.Та бай Гроздан е мъж щото ако пишех за кака Грозданка хич никой нямаше да ми повярва.
Всъщност често реалноста е по странна от това което съзнанието може да измисли.

Последната забележка много ме радва, Nio, защото и аз така мисля. Понякога се ядосвам, че не ми стига въображение да измисля нещо, което го няма в реалността (е, не че не си говоря с вятъра, понякога, но само диалога е въображаем (май), а аз и вятъра съществуваме), но ти си прав .... реалността може да бъде по-странна от измислицата :))))))) ... остава да я наблюдаваме внимателно :)