Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2018 16:16 - Казбег
Автор: sunflower Категория: Туризъм   
Прочетен: 629 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 23.11.2018 16:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Двуседмичната ни екскурзия в Грузия завърши с шест нощувки в Тбилиси, от където щяхме да направим няколко еднодневни  екскурзии до Мцхета, Гори, Телави и Степансминда.

Най-забележителна от всички беше тази до селището Степансминда, или Казбеги. То се намира на 157 км от Тбилиси, за които отново използвахме услугите на маршрутките от автогара Дидубе.

Автогара Дидубе е емблематично място в Тбилиси, където на пръв поглед цари невъобразим хаос  - стълпотворение от хора, микробуси, джипове, всякакви таксита, щандове с плодове, всякакви други храни, та даже и техника. Шофьорите на маршрутки и таксита се провикват един през друг с името на дестинацията, за която пътуват, продавачите на щандовете също подвикват, има непрекъснат поток от хора, говорещи и вървящи на някъде ….

Всичко това на огромна площ и може да ти отнеме известно време да откриеш точно от коя част на хаоса тръгва маршрутката, която ти трябва, като междувременно трябва да се пребориш с няколко напористи шофьори на таксита, които искат да те закарат на същото място за доста повече пари и няма да им мигне окото да те излъжат, че сутринта, примерно, няма маршрутки до там.

Ние все пак се оправихме с питане и малко обикаляне и се отправихме към грузинската военна магистрала, пресичаща Кавказ. Магистрала, разбира се, е твърде силно казано – става въпрос за широк двулентов път, който е добре поддържан и те качва до забележителните 2300 м надморска височина, преди да започне да се спуска и да се стигне до Степансминда.

Целият път е излючително живописен и си струва всяка стотинка, която си дал за пътуването. Отначало се вие около един огромен язовир, Жинвали, а после започват да се редят едни върхове отвсякъде, от които ти пада шапката. За огромно мое щастие случваме на ден, без нито едно облаче и аз за втори път през това пътуване едва не се разплаквам от вълнение като гледам върховете. Един услужлив пътник в маршрутката, за който е очевидно, че сме чужденци, въпреки, че почти не си проговаряме, ни показва Казбег още от момента, в който се появява на хоризонта.

Аз тъкмо си мислех как ще го позная … въпреки, че стигнеш ли до Казбеги, не остава и сянка от съмнение кой е най-високия връх в околността, ама аз откъде да знам.

Пътя минава през един от големите грузински ски курорти, Гудаури, и паметника на руско-грузинската дружба, където на връщане видяхме да се приземяват парапланеристи. Това е и най-високата точка, през която минава магистралата.

Когато прстигнахме в Казбеги първо се поосвестихме от пътуването с по чаша чай и парче хаджапури и после поехме към село Гергети и църквата Света Троица. Пак бях малко притеснена дали ще открием лесно правилния път, но скоро открих, че няма никакви поводи за притеснение. От една страна църквата се вижда отдалеч и можеш просто да вървиш към нея от където и да е, от друга има добре маркирана пътека плюс асфалтов път.

На маркираната пътека се оказа, че на места има и изградени стъпала, за да е максимално удобно на любителите-пешеходци. Пътеката е много приятна – 3-4 км, без кой знае колко стръмни участъци. Излязохме от нея само накрая, защото виеше през гора на северен склон, където имаше остатъци от малко сняг, който беше паднал предишните дни и не исках да си мокря маратонките.

Когато стигнахме до църквата, забелязах пътека, който продължаваше нагоре по посока връх Казбег и заявих на унгареца, че той може да се връща надолу, но аз със сигурност ще направя едно малко изкачване по посока на върха и чак тогава ще слизам.

Църквата е на вълшебно място, точно срещу върха и с поглед към Степансмида долу, в долината, плюс останалите върхове, от другата страна на селището. Място, на което сериозно се замисляш дали да не останеш завинаги  … и също така не можах да не са запитам местното население дали го оценява истински и дали му е лесен живота там.

image

Запалих една свещичка в църквата и после зарязах унгареца. Първата височина я изкачих за 10-тина минутки и тъй като имаше време и видях втора и трета височинка реших да продължа. Не знам колко точно височинки изкачих, видях само, че линията на снега приближава, накарах по някое време едни руснаци да ме снимат, продължих още малко, снимах многократно Казбег и въпреки че изобщо не ми се връщаше, реших, че все пак трябва, защото ще си притесня спътника.

image


image


image


imageИ надолу тичах. Ей, наистина голяма радост ми достави да потичам на този терен с тези великолепни картини наоколо. Правих си някакви клипчета, които после се наложи да трия, но основната тема беше: „ей така се прави трейл рънинг в Кавказ и глейте колко голям кеф е“. После разбрах, че има Маратон Елбрус, ама това е една друга тема.

Като се приземих в Казбеги се оказа, че унгареца наистина малко се е притеснил, че се бях замотала над час, ама го преживя. Прибрахме се със следващата маршрутка в Тбилиси, откъдето започнах да кроя планове кога и как да се върна и да кача някой връх до Казбег.

Тази седмица обаче открих човек, който го е качвал и от който разбрах, че не се изискват алпинистки умения, а само котки и водач. Т.е. теоретично бих могла да кача и самия Казбег …… йей … трябва да я видим тази работа някой ден! :)




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4418710
Постинги: 1754
Коментари: 12611
Гласове: 38943
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031