Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04 09:15 - Връх Тумба
Автор: sunflower Категория: Туризъм   
Прочетен: 6279 Коментари: 5 Гласове:
8

Последна промяна: 19.04 09:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Бях чела някъде, че изкачването е 7 часа, но когато много силно искаш нещо,  често не само си напълно глух за съветите на другите, но си и сляп за цифрите на преходите и тяхното значение.  Казах си: „7 часа, какво пък толкова?”

Опитах се да привлека поне един член на семейството – единственият, който имаше предстaва, за какво става въпрос - да ми направи все пак компания, но той не можеше и аз както си бях решила първоначално, тръгнах сама.

Имах сведения, че до върха стига черен път и си мислех, че би трябвало да е съвсем лесно да ходя само по този път и да стигна до където трябва. Единственото, което не съобразих е, че маркировката може да се изгуби, а пътищата могат да се размножат.

Началото на пътя беше многообещаващо – красива пролетна гора, широк път и добре маркирани пътеки, които съкращават някои от серпентините.




 







На края на една от тези пътеки, след като бях ходила около 3 часа, изведнъж попаднах на двама мъже. Леко се изплаших и веднага ги излъгах, че не съм сама, а с още двама, които се мотаят назад. Хората, не, че изглеждаха лоши – само бяха малко мургави, което обаче е характерно за района. Но пък и да им призная, че съм сама .... Питах ги откъде идват, а те казаха „От кочината”. Нiто разбрах къде е била тази кочина, нито точно какво е това, защото нямаше как да е истинска кочина за домашни прасета, на 3 часа от селото .... Реших, че е нещо свързано с дивите прасета ..... Питах ги и дали съм далече от върха и те ме успокоиха, че съм на половината път ....

Лошото е, че не ги попитах най-важното: накъде да вървя. Защото след съвсем малко стигнах до някаква горска хижа (по-късно разбрах, че се нарича „Щабът”), пред която пътя се разтрои.

Тръгнах по единия път, но ми се видя, че върви в обратна посока на посоката на върха и го зарязах и тръгнах по друг, за който по-късно открих, че е грешния.

Първоначално се успокоявах, че все пак има някаква маркировка – на места зелена боя, на места оранжева. Но зелената свърши по някое време с надпис „край” на едно дърво.




Дълго се чудих край на какво може да е .... освен на пътя .... а оранжевата продължи още известно време по уширение между дърветата, което напомняше на пътека и внезапно свърши на място, от което нататък въпросното уширение продължаваше, но затрупано с паднали дървета.


 

Това беше моментът, в който осъзнах, че съм хванала грешна посока, но и аз като нашите танкове, назад не знам да се връщам, та продължих напред, въпреки дърветата, твърдо решена да изляза по някакъв начин на билото.

Е, излязох, но на никой не пропоръчвам ходене извън пътеките, особено по планини, които не познава. Ето терена, на който излязох от гората:



Открила изгубилия се път на билото, продължих значително по-уверено, въпреки че върхът,  който заподозрях, че е Тумба никак не изглеждаше близко. Спасиха ме хубавите гледки към Гърция и Македония и това, че нямаше изгледи да се развали времето. Представям си пък ако ме беше заплющял някой дъжд точно в този момент.









И така пирамидка след пирамидка, стигнах първо да 2-ра пирамида и най-накрая до пирамида номер 1:

Радостта, че си стигнал върха е неописуема, също така и гордостта, че се се справил сам, по непознат терен.

Порадвах се на гледките, стъпих в Гърция, стъпих в Македония, поснимах и тръгнах обратно.











За голям куриоз загубих пътя отново. По-късно се сетих къде съм го изгубила, защото на едно място имаше раздвояване на пътя и понеже аз бях хванала по по-горния, видях, че на по-долния има някаква табелка, но не ми се слизаше надолу и реших, че тя не е за мен. И досега не мога да реша загадката как след като съм тръгнала на запад от Щабът, вярната пътека се оказа по-на запад от мястото, от което излязох от гората – по моя преценка трябваше да е на изток. Но толкова ми е била и точна преценката .... а и сега се налага да отида някога отново там, за да разреша загадката.

Походих по пътя под билото, успях да зърна за миг една сърничка и ето ти табела, сочейки пътя за слизане към съседното село. Там се осъзнах какво съм направила, но както казах нямаше начин да се върна назад и хайде надолу.

Пътя се оказа дълъг и стръмен и накрая се проклех, че съм се захванала с тази работа, но .... нямаше какво да се направи по въпроса. Към 18:30 бях в село Ключ, а към 18:45 в Скрът.

Леля нямаше аспирин, но за отпускане на мускулите и домашарката свърши работа.
Равносметката беше 11 часа ходене, 1100 метра денивелация, а за километрите не ми се мисли ....
 



Тагове:   Беласица,   ключ,   Скрът,   Тумба,


Гласувай:
9
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. barin - За съжаление не ми стигна времето и ...
19.04 11:14
За съжаление не ми стигна времето и стигнах само до Конгур и Радомир. Интересна планина е Беласица. Може да видиш как е било при мен през миналата година:
barin.blog/turizam/2016/04/26/izkachvaneto-na-vryh-radomir.1447609
Поздрави!
цитирай
2. sunflower - Аз пък не стигнах до Радомир зимата
19.04 13:27
успях да се кача само до Конгур. Нищо, това си е повод за изкачване на красивата Беласица отново ... :)
цитирай
3. hamradio - Глупава разходка...
19.04 13:47
Могло је да има работа за ПСС(Планинска спасителна служба). Сама жена в планината е голяма глупост! Затова сложих минус!
цитирай
4. sunflower - За нормални жени е глупост, да, съгласна съм.
19.04 13:55
Но за ПСС въобще не може да става въпрос, защото условията бяха почти летни, времето хубаво и почти през цялото време имах покритие на телефона. Така че ...
цитирай
5. slavimirgenchev1953 - Ей, супер!
30.04 13:01
Не мога вече да си позволя таккива преходи, щото съм с изкуствена аорта. Поздравявам те от сърце за делата и снимките ти!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3873825
Постинги: 1719
Коментари: 12549
Гласове: 38498
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930