Прочетен: 3956 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2016 17:58
Два са основните въпроси, които се задават по време на пътуването при организирани екскурзии в чужбина: „Къде е тоалетната?“ и „Има ли Wi-Fi?“
Не, че съм ходила на много екскурзии, даже ако трябва да съм честна тази май беше първата, на която ходих, ако не броим онази до Памук Кале по време на почивката в Кушадасъ. Но съм сигурна, че си приличат.
Шофьорът на автобуса се грижи да спира на подходящи интервали, в близост до талетна, а за Wi-Fi-a трябва да си проверяваш сам.
Но да разкажа отначало.
Отдавна се канех да посетя Румъния, защото тя остана единствена от съседните на България страни, където не бях стъпвала. Един транзитен преход с влак, по посока на Съветския съюз не се брои. Успях да организирам още няколко човека и в крайна сметка потеглихме 8 души, 7 жени и един мъж за цвят и за да има с кой да си пия ракията. Още повече, че той носеше ракията, а аз само малко уиски, ако не стигне.
При качването в автобуса се притесних малко, че сме на последните седалки, но се оказа, че имаме само две места на най-последната, където седнахме аз с детето – другите се настаниха на предпоследните. За щастие останахме сами отзад и се ширихме през цялото време и можехме да гледаме през прозорците и двете.
Тръгнахме в 5, а в Русе стигнахме към 10:30 – 11:00 и извадихме голям късмет още отначало, защото минахме Дунав мост, без да ни спират никъде, въпреки че течеше ремонт и в един участък работеше само едната лента. След това се замотахме 20-30 минути докато ни сканират документите и продължихме към Букурещ. Първото впечатление от Румъния не е особено добро. Нито е особено чисто, нито подредено и се минава през някои ромски квартали. При влизане в Букурещ е същото. Но постепенно, докато се придвижваме към центъра на града картинката започва да се променя. Сградите край пътя стават все по-красиви, някои ремонтирани, други старинни и колкото по на север отиваме, толкова Букурещ започва да прилича на западноевропейски град. Да, тук-там се виждат остатъци от разрухата на комунизма, но се вижда и как румънците разумно са усвоили европейски пари за ремонт и саниране на сградите и животът в столицата кипи.
След Букурещ се насочихме към Карпатите и следващата спирка е Синая. Там е първият замък, който трябваше да посетим – Пелеш. Синая е много красиво планинско градче, а Пелеш е разкошен, приказен замък, в който има какво да се види. Движенето в група е добро дотолкова, че нашият екскурзовод ни разказваше за замъка, но в същото време минавахме бързо и в тълпа през залите и някак си не успяваш да се потопиш напълно в атмосферата на 19-ти век и да се почувстваш част от семейството на крал Карол I.
Имахме голям късмет, защото времето беше слънчево и топло и тъкмо когато екскурзовода ни разказваше за подвижния покрив над централната част на замъка – той се отвори – бай Петко каза, че това го вижда за пръв път от многото години, в които е бил екскурзовод и аз му казах, че цялата работа е заради мен. :)
След това имахме малко време за разходка в околностите на замъка. Естествено освен да се разходим и да хапнем тортичка, търсихме Wi-Fi и аз възмутено снимах как туристките чатят в нета, вместо да разглеждат наоколо.
Снимах и циганите, че какво е Румъния, без тях:
Забележете обаче планината;
След това се насочихме към курорта Пояна Брашов, където щяхме да нощуваме и двете вечери.
След като пием по ракия, разбира се.
На другия ден ходихме до Замъка Бран, по-известен като замъка на граф Дракула, до град Брашов и до замъка Ръшнов. Замъкът на Дракула е доста по-стар от този в Синая и вътре няма кой знае какво да се види, освен наистина да усетиш атмосферата на средновековието промушвайки се през една изкопана в стената стълба и наблюдавайки стола на мъченията – един такъв с колчета, на които седиш, но то е нищо в сравнение с мисълта как Влад III Цепеш е набивал на колове враговете си.
Отвън обаче замъка изглежда добре. Има красив парк в подножието му.
Град Брашов много ми хареса – отново планинско градче с красиви сгради и природа.
Там разгледахме Черната катедрала и се разходихме по центъра. После въпреки, че аз много не исках, но понеже всички останали се бяха записали, ходихме на една допълнителна екскурзия да замъка Ръшнов в едноименното градче. Отново един средновековен замък на хълм, но в него освен дюкянчета със сувенири, развалини и красиви гледки от високо няма какво да се види и 11-те евра са твърде много. Дори мятането на остри предмети (забравих му името на оръжието) в компанията на красив „рицар“ не компенсира.
Вторият ден беше също слънчев и късметът ни изневери едва на връщане, на третия ден, когато трябваше да разгледаме стария град в Букурещ и евентуално сградата на парламента. Хубавото е че минахме по доста улици в центъра с автобуса и разгледахме през прозорците много красиви сгради. За два часа наистина няма много какво да видиш пеша в центъра, особено ако вали.
За Букурещ си трябва отделна екскурзия, поне два дни. И желателно да не е в компанията на намусена тийнеджърка, която не говори с никого и само си мисли как да се прибере при гаджето.
На връщане също минахме бързо границата, което много ме учуди, защото все си мислех, че голямо чакане пада около Дунав мост.
Разбира за Румъния също си мислех, че е скапана държава (нали знаете картинката от преди 25 години с просещи циганчета по улиците), но установих, че това далеч не е така. Особено Трансилвания.
В заключение ще кажа само, че освен късмета с времето и другите подробности, извадихме късмет и с туроператора, с шофьора и екскурзовода. През цялото време се държаха на високо професионално ниво - не се замотахме излишно никъде и освен книгата на Брам Стокър, бай Петко ни разказва и румънски народни приказки по време на обратния път. Беше интересно. Туроператора беше Бамби М Тур. :)
Следващия път не пропускай Тимишоара и Сибиу !
Ще бъдеш очарован !
Когато на пътя се прави ремонт, нощем участъкът се осветяваше с глинени съдове с някаква смес, която гори, и дебели фитил. Не се шегувам. Как минахме без глоба от полицията, не знам. Защото се говореше, че си изтискват кинти от хората, които си докарват коли от Запад. Дълга и широка е за разказване. Ще го направя някой път, любопитно е.
29.04.2016 20:13