След като два от почивните дни бяха слънчеви и прекрасни, ние ги отмързелувахме вкъщи и решихме във вторник да направим една бърза разходка до езерата. Вероятността за превалявания не само не ни плашеше, ами искахме да завали, защото хубав дъжд не беше падал сигурно от два месеца и всичко беше изгоряло.

Тъй като знаех, че ще се замотаем сутринта и нямаше да имаме много време за ходене, бях избрала най-кратката възможна пътека от х. Вада до х. 7-те езера - т. наречената "Душевадника". Оставаше само да я намеря, защото май от десет години не бях минавала по нея.

До Вада стигнахме благополучно с джипчето. Не е чак толкова лош пътя - измежду камънаците имаше тук-там и малко асфалт.

Малко се изненадах, че хижар е един известен в града криминален елемент, но май отдавна хижари по хижите са по-скоро такива, отколкото истински любители на планината и туризма. Май съм срещала навремето само един такъв, но той вече не е между живите.

Доколкото си спомнях трябаше да продължим по ... асфалтовия път и накрая му да намерим пътеката. Повървяхме, повървяхме по асфалта, но ми се видя твърде дълго ходенето и нищо кой знае колко познато .... направо се попритесних и реших да ползвам помощ от приятел. Звъня аз на един такъв, с който навремето скитахме заедно, но телефона му беше изключен и се наложи да продължим напред на риск. Стигнахме все пак до края на асфалтовия път, но и там в първия момент не можах да се ориентирам накъде да вървя. Не, че се притесних, че ще се загубим точно там, където "Всички пътища водят до едно и също място", ако цитирам гореспоменатия стар приятел, но се зарадвах, когато точно зад водохващането

 
се видя начало на пътека. Нямаше никаква маркировка, разбира се, но реших, че освен за езерата няма накъде другаде да води и смело поведох напред.

След някоко метра само обаче, видяхме ето тази табела:
 
Викам си: "Аха, дъновистка работа е това. И не без чувсто за хумор - да говорят за "Свещен път", когато имат предвид "Душевадника". :)))

А пътеката веднага оправда името си. Тя рязко тръгва нагоре още от там и с изключение на един, два по-равни участъка по-нататък е все стръмна. 
 
Но, въпреки това, ако не бяха малинките ....




и все пак някоя и друга спирка, щяхме най-вероятно да стигнем до хижата за около час и половина, както и на сляпо бях предположила. Пътеката е много рядко употребявана и голямо промъкване между дърветаи храсти пада. Мислех, че е напълно възможно да не срещнем никой, но след около половин час попаднахме на малка група от хора. Попитахме ги колко време имаме още до хижата и те казаха: два часа. Аз веднага сметнах, че става въпрос по-вероятно за час и половина наше темпо и продължихме смело. Толкова беше. Цялата дължина значи е около два часа стегнато ходене.



До този момент времето беше супер, съвсем малко облаци, но още щом излязохме от клека, видяхме дъждовните облаци как се надвесват точно над езерата.







От другата страна нещата изглеждаха различно:



Поспряхме на Долното, за да се подкрепим с нещо различно от малинки и да половим рибки.





Е, ловихме ги с шапка и пуснахме и двете, които хванахме.



Въпреки че стваше все по-ясно и по-ясно, че ще вали, решихме, че ще ходим до Рибното, ще пийнем кафе на хижата и тогава ще се връщаме. Ходеше ми се до Окото, но нито щяхме да имаме време май, нищо щеше да е особено приятно да ни вали дъжда по високото.
Дъжда ни почна точно под хижата, но някак колебливо.








Успяхме да пием кафе и да направим няколко снимки и си тръгнахме, защото можех да си представя колко ще е приятно спускането по Душевадника в пороен дъжд. А след малко вече нямаше нужда да си представям.

Имах дъждобран, разбира се, и шапка с козирка, за да не ми тече в очите.Но каквото и да имаш, подгизваш  до бельото и голямо жмиг, жмиг пада.

А за светкавиците и гръмотевиците ... не ми се говори. Добре, че нямам много акъл и не ме е страх. За някой с по-слабо сърце обаче е противопоказно такова ходене, защото имаш чувството, че Зевс е поседнал точно зад гърба ти и се забавлява страхотно ....

Неприятното е, че дъжда мокри отгоре, а тревите и храсталаците мокрят отдолу. Но на финалната права, когато дъждът, разбира се, започна да спира, бях около 1/3-та суха. Супер! :)

Яд ме беше само, че не можах да се назобя с малинки. Имаше страшно много малинки. Подаваха се отстрани на пътеката и сякаш подканяха: "Ела, изяж ме!" :)

Сравнително бързо слязохме като цяло и после газ към къщи и банята, за да няма настинки в самия край на лятото.


Не знам защо, но при всяко от последните ми ходения до езерата ... вали. Вчера реших, че ако имам нужда от дъжд, единственото, което трябва да направя е да се разходя до някое от седемте езера. Ами нали казват, че пари при пари отиват - защо да не важи и за водата - отиваш при водата, за да дойде още повече вода ..... :))))

Това ще трябва да се провери  ... :)

Разкош!

Не че не съм го виждала и на живо, но на снимка всичко изглежда по-красиво. А снимките от високата част на планината са великолепни. Браво!

Ти пък да видиш към Окото как е ..... :)

Аааа, не е така. На живо усещането е съвсем различно. Намираш се в средата на красивата вечност на планината .... ти, мъничкото човече, което все пак е велико, защото я е покорило :)))

Колко хубаво!

и много зареждащо с енергия :)

Великата пустиня е пред мен през Вашите очи...Благодаря Ви. На второто езеро по това време ме настигна силна буря и се наложи да спим в палатката, която едвам одържахме. На сутринта къде спали къде треперили от студ установихме, че бе паднал 30 см. сняг. През цялото време докато стигнахме до Самоков ни валя сняг. Тази планина е невероятна и пълна с изненади. Щастливи хора сме ние българите.

как ли е ако си на палатка и извие буря ... :)
Както казах вече, мен по принцип не ме е страх, но при такива условия ... знам ли ... :)
Иначе това е една от най-красивите местности в Рила. Жалко, че пуснаха лифт до другата хижа ....

Браво Слъчогледко :)), радвам се, че си запазила обичта към планината!

Припомни ми, че от 15-ина години не съм минавал потази пътека...е, поне да тръгна от водохващането :). Добре, че не си се обадила на един друг познат, дето на времето си ходила с него по планините :) че той щеше да ти каже да я хванеш от друго място :)

Много ме радва и "пълноводието" на деривацията Джерман-Скакавица (коритото в дясно на първата снимка). Навремето усвоиха едни милиони за този проект, с който "напълниха" източения язовир Искър... по-старите сигурно помнят тези времена...

Дерзай Слънчогледке, радваш ме! :)

Обичам си планината, да! Някои любови просто остават .....

Всъщност на същия този познат се опитах да се обадя, ама не вдигна. Не мога да се сетя той ли ми показа тази пътека или беше друг .... като знам обаче колко обичаше той другата .... трябва да е бил друг, а с него веднъж само май слизахме по тази ..... и той си заряза приятелкатата на слизане ..... ;)