Изпитвам нужда от планината.
Когато душевният ми мир е разклатен, намирам стабилност и спокойствие само там.
Признавам, че навремето съм я използвала и за място за организиране на купони, но вече не търся компания. Ако има някой с мен, съм твърде ангажирана с него и усещането е съвсем различно. Това, от което имам нужда е да съм сама ... с вечността, с Майката-Природа, ... със себе си.
Ходенето по чукарите е моята форма на диманична медитация.
Напоследък се кефя и на умората. Мисля си, че тоталното изтощение на тялото ще доведе до тотално изтощение на мозъка и главата ми най-накрая ще бъде празна.
Лошото е, че съм в доста добра форма и трудно се уморявам. Чак на осмия, деветия час от ходенето и то най-вече защото са ми се набили краката и обувките вече ми убиват. А времето и разстоянието направо не ги усещам, защото съм така вглъбена в мислите си, че ....
Та, тези дни си организирах за пореден път една такава психотерапия - разходка до Мусала. Този път обаче, въоръжена с фотоапарат. По някое време си мислех, че ще е страхотно да се метна до върха, само за да направя една много яка снимка.
Както обикновено обаче, очакванията ми се разминаха яко с действителността. Нямаше почти никаква видимост от върха, особено в южна посока. По пътя нагоре обаче, успях да направя няколко страхотни снимки на езерата. Ето ги:









Ехааа, е това е цвета :)








И все пак направих страхотна снимка от върха, макар и да не беше точно такава, каквато си представях - чукари във всички посоки :). Просто едно цвете:

Всичко ми е добре познато !:))) Понеже не успях да коментирам във Фейсбука...добре снима тоя апарат :)))), "хванала" си му настройките.:)))

да, бе ... настройки - всичко е автоматика. окото е важно, окото :))))

Вчера ходих със сина и внучката на Витоша...прекарахме много весело и си спомних за тези красоти на Рила...Отдавна се каня да ги посетя отново, но все си намирам оправдания да не го реализирам...Особено ми допадна последната снимка...По памет май се казваше Леденото езеро...

Леденото е, да. Под върха.
Ами Рила не е кой знае колко далеч от Витоша - просто го направете някой хубав ден :)

наистина са страхотни! буквално ти спира дъха - дори на снимка

Аз не мога да събера смелост да ходя сама по планините, а ми се иска да го направя... Чудни снимки! :)

Много е красиво.

И мен вече ме тегли към планината, но ще е другия месец :)

През зимата е снежно, опасно и ...също прекрасно!
Ах, как зарежда планината с хубост и как вълнува се духа!
Поздрав!