Прочетен: 2507 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 28.05.2011 11:58
Бъдещето всъщност никак не е далеч. Около 2500 км в северозападна посока.
Стъпването на някое от летищата на Лондон винаги е съпроводено с приятни вълнения. Било, заради това, че стъпвам на Пъпа на Света, било заради това, че благополучно съм изтърпяла 3 часов полет притисната от пътници от всички страни /е, този път с прекачване в Мюнхен и не беше чак толкова отегчително/, било заради това, че знам, че ще видя нещо ново и красиво.
Този път кацнахме на Хийтроу и изненадите започнаха от паспорт контрола. От 2007 много се кефим, че вместо да се редим на опашките с хора от Третия свят (не, че ние сме излезли действително от него), минаваме през гишетата за жители на ЕС. Този път се оказа, че има още едни ... „гишета“, за още по-бързо минаване през контрола – тези за паспорти с чипове. Мда, видях как хората застават до един ... робот, който им сканира паспортите и лицата и после ги пуска да влязат.
Добре дошли в „Бразилия“, в „Гатака“, ..... добре дошли в Матрицата!
По-нататък всичко протича нормално и няма кой знае какви изненади. Чудим се как Лондон ще приеме гостите за Олимпиадата 2012 с тесните си пътища в центъра и задръстванията в пиковите часове. Виждаме едно решение на кмета – да сложи множество автомати с велосипеди под наем, но не виждаме как то ще подобри положението. Виждаме само двама – трима да карат такива велосипеди. Не, че идеята е лоша. Взимаш велосипеда от една от стоянките и първия половин час можеш да го ползваш безплатно. За следващите си плащаш по лира и нещо и хубавото е, че можеш да върнеш велосипеда, на която и да е стоянка. Не трябва да е на тази, от която си го взел.
След като си свършихме работата, заради която бяхме отишли, имахме едно наистина приятно изживяване. Вечеря на лодка по Темза, с жива музика. Беше много джазово! Не само музиката, а и цялото преживяване.
Направих само две грешки. Седнах с гръб към носа и си поръчах няк‘ви морски дарове за предястие, а там освен скаридите имаше миди от Темза – много популярно ястие, дето го продавали по всеки ъгъл на града ... през средновековието. Е, благодаря за историята, но това не подобрява вкуса им.
Също така, по някое време се изтъпанчих на носа, но .... установих, че ми липсва Леонардо ди Каприо. А песента на Селин Дион се опита да зазвучи в главата ми, но пича на сакса я заглуши. Благодаря, пич!
Колегата пък само дето не припадна от кеф като видя тази сграда:
Това е Battersea Power Station използвана за обложка на албума на Pink Floyd – Animals.
Разбира се, от лодката се видяха множество емблематични сгради за Лондон и ако не ги бях виждала никога преди, сигурно щях да съм супер очарована. Е, аз пак си бях очарована, ама не чак толкоз.
Виж, на другия ден ме чакаше още една изнанада. Таксито, което трябваше да ни закара до летището се оказа ... хибрид. Аз не, че знам нещо повече за хибридите от това, което успях да прочета в българската уикипедия: автомобил, който използва за задвижване едновременно електричество и енергия от двигател с вътрешно горене, но като видях екранчето пред шофьора, което показваше откъде накъде се движи енергията и кога автомобила работи на батерия и кога на двигател ...... направо паднах .... дет‘ се вика. Колегите също „паднаха“. Сетих се че за пръв път в Лондон видях и GPS система, която ти обяснява от къде да минеш, за да стигнеш до даден адрес ..... а днес тези системи са все по-широко разпространени и тук ..... та затова си викам ... пак пътувах в бъдещето .... е, съвсем недалечното, но кой ли пък иска да види далечното .... нали си знаем така или иначе какво ще видим там .. :)