Бях предупредена да си нося бански костюм. Не питах защо. Знам, че всякаква причина да съм с бански костюм ще ми достави удоволствие.

Все пак мислех, че ще ходим на басейн.

На входа забелязах, че става въпрос по-скоро за минерални бани и вече си представях как ще потопя с кеф ощипания от декемврийски студ нос в топлата вода.

Въпросът с преобличането беше решен по много интересен начин, който си струва да отбележа: От стълбите излизаш срещу дълга редичка от врати. Зад всяка от вратите има още една врата. В пространството /около метър на метър/ между двете врати трябва да се съблечеш и да си вземеш дрешките в ръчичка. Като излезеш от втората врата, се оказваш в миникоридорче с шкафчета от двете страни. Намираш някое свободно, пъхаш вътре дрешките, заключваш и си взимаш ключа, закрепен на пластмасова гривна, която слагаш на ръката си до пластмасовия часовник, който са ти дали на входа, за да ти отброяват часовете, които стоиш там и ако се наложи, да доплащаш.

Като изприпках нетърпеливо по чехлички в залата, готова едва ли не да се хвърля в басейна на минутата, изведнъж установих, че не се намирам пред плувен басейн, примерно олимпийски размери, а се намирам пред пещера. Да, пещера!

Вярно, до височина малко над метър тунелите бяха пълни с вода и постепенно загрях, че това именно е басейна, в който се очаква да плувам.

Ако трябва да бъдем честни, много малко може да се говори за плуване в тези условия – дълбочина 1 метър и една сурия плацикащи се туристи, разговарящи на поне 5-6 езика /е, добре де, 5-тият беше български, на който никой не разговаряше, но аз мислех/.

Но пък идеята да се направи минерален басей в пещера ме очарова силно и тръгнах с горещ изледователски устрем да откривам горещи удоволствия под земята.

Пещерата се оказа не чак толкова голяма, но съвсем истинска. Ако тръгнеш по единия ръкав, откриваш, че той прави кръг и се връща във входната зала, като има възможност да завиеш по едно разклонение и да не се връщаш във входната зала, а да си правиш кръгче, след кръгче във вътрешността.  И за да не е скучна разходка в кръг, хората са измислили една-две екстри. Едната е няколко дупки в скалите, от които тече силна струя с вода и ако застанеш пред нея се получава страхотен масаж на гърба или пък на дупето. Там обикновено има опашка, защото кой не иска масаж на ... гърба? Но другата е по-интересна. На всеки час за 15 минути се пускат едни тръби със силни струи вода, които са насочени по такъв начин, че във вътрешния кръг на пещерата се образува подводна река със силно течение. Това ще рече, че може да полегнеш и водата да те носи в кръг по тунелите. Ехаааа, голям купон!!!

Всъщност не се получава точно така, защото преди пускането на водните струи, което става по обявен график, започва да се събира народ. Когато водата тръгне, не само, че няма къде да опънеш цяло тяло, ами и по-скоро трябва непрекъснато да се пазиш да не те изпонаизбута или направо изпонаиздави тълпата. Нещо като пиков час на магистралата. Основно се движиш във вертикално положение на подскоци и на зиг-заг, ако тези пред теб са твърде бавни. Някои пък се изхитрят и стоят точно пред тръбите, за да си правят масажи, но там струята е толкова силна, че си трябват яки мускули, за да се задържиш за хлъзгавите повърхности.

Но си е атракция и голям кеф. Аз си се забавлявах чудесно.

После понаобиколихме да видим другите зали. Има два правоъгълни, стандартни басейна с доста по-топла вода – 32 – 35 градуса, ако не се лъжа, но са малки и не стават за плуване. Хората стоят по края и се киснат. Аз не си падам по кисненето. После четох, че водата била с малко минерали и соли, което позволявало човек да кисне ако иска и цял ден.

Обаче има една зала в скалите, която е с оскъдно осветление и на тавана има залепени фосфоресциращи звездички. Т.е. прилича на нещо като планетариум. Там можеш да киснеш на тъмно, колкото си искаш. Това пък ако няма хора и не си клаустрофобичен .....

Мен ме хвана малко клаустрофобията и бързо избягах.

Върнах се в основната пещера и там си се плациках, докато не се сетих, че във входната зала има също струи за масаж, които обаче падат от доста високо и сериозно бият по нежното ти тяло. Това ще рече, че гърба не можеш да си го държиш дълго под струите, обаче ако ти е яко дупето ..... :) Това с масажа на дупето особено ми се понрави. И като че ли само аз се бях сетила, защото никой друг не се беше пльоснал по корем под струите. Или се страхуваха да не им стане ... твърде еротично. Макар че се съмнявам.

По някое време, докато говорехме за скали, Петер каза, че и той бил скала и можете да си представите какво си помислих аз, с моето мръсно подсъзнание. Но бях силно изненадана, защото до този момент той се беше държал абсолютно безполово, както и неговата благоверна, макар и все още не съпруга. После се сетих, че името му означава камък и си отдъхнах. В невинното му изражение прочетох, че не му беше и минала мисълта, че израза може да има двуяко значение.

Дали пък аз не съм само една мръсница и понеже не бях правила секс от известно време ....

И все пак, по-северните народи са си по-студени народи и това е. Както казах вече, въпреки че ми е правил неумели комлименти, Петер никога не ми е правил сексуални намеци и не е давал вид да има каквито и да било еротични помисли, към която и да било жена /а съм го виждала с няколко/. Е, може да е само защото е твърде цивилизован и възпитан, но аз някак предпочитам първичната и брутална сексуалност на българските мъже. :)))

Ето тук вдясно се виждат струите за дупета, а ние киснем вляво :)

изглежда страшно готино и релаксиращо!

жалко, че ми е на над 1000 км :)))
е, и тук има по някоя и друга минерална баня, и макар и да не е същото ... си струва човек да потопи ощипан от студа нос. Например Мирото в Огняново :)

Има неща които не сме виждали, а и дори - не сме чували. И за този уникален пещерен " басейн " - също. До днес името Мишколц не ми говореше нищо. Но човек се учи, докато е жив.
И снимките са добри, и разказа.
Благодаря.

че го прочетохте :)