От един мост гледам как под другия група тъмни балкански /предполагам/ субекти изпълняват джазиран фолк за два акордеона, туба, тромпет и сакс. В Лондон съм.
Обичам Лондон. И колегата обича Лондон. И шефа обича Лондон, което е причината да отсядаме все в централната част, вместо в по-удобен от транспортна гледна точка хотел в покрайнините, в които имаме работа. Този път сме точно зад London Eye.
Мисля че освен нас, целия останал свят също обича Лондон. От всякакви възможни и невъзможни точки на планетата натам се стичат хора с цел туризъм, работа, временно или постоянно местожителство, забавления, анонимност, и купища други неща, за които съм сигурна, че и мисъл не би минала през главата ми.
…
Вечер е, и ние с колегата сядаме да изпием по една бира в най-близкия пъб. Оказва се, че е пъба на Шерлок Холмс и аз пия ел-а на Шерлок Холмс, докато колегата си поръчва любимата Гинес. На телевизора вървят черно-бели серии на „Шерлок Холмс”, а по стените висят ръкописи на Конан Дойл. В състояние близко до нирвана сме и се отдаваме на разговори, за които никога не е оставало време в службата. От сто години работим заедно и сме приятели, не само колеги. Той е един от най-свестните хора, които познавам тук и за мое огромно удоволствие мога да си говоря с него за почти всичко, включително блога и напъните ми да пиша поезия. Не, аз всъщност изобщо не се напъвам, а така ми говорят вътрешните гласове, но това е друга тема.
...
Работа, работа, работа в най-омразната ми стая, без прозорци и с изкуствено осветление и вечеря в италиански ресторант в селце на десетина мили от града. В близката река видях щуки и после разбрах, че ливадите там не се използват за нищо друго освен за ливади. Поръчах си някакви скалъпс за предястие и със закъснение разбрах, че било вид мида. Не ям миди, но тези си ги изядох прилежно. За край на деня, все пак ударихме по една бира в бара на хотела. Барманът се оказа албанец.
...
Последният ден беше най-големия кеф, защото имахме цял свободен следобяд. Опитахме се да намерим кръчма с жива музика в центъра по карта, която ни беше очертана любезно от администраторката в хотела, но не успяхме. Решихме поне да посетим националната галерия. Минахме малко като фурии, но си видях любимите картини на Моне, Търнър, Веласкес и Ван Гог. Слънчогледите на последния били символ на приятелството и щастието, разбрах, и са наистина едни малки слънца в суматохата от хора в залата.
Откритието ми за деня обаче, беше тази картина на Търнър:
Това е бойният кораб с 98 оръдия "Fighting Temeraire", който е играл значителна роля в победата на Нелсън в битката при Трафалгар през 1805. Един много по-малък и прозаичен параход го влачи към мястото, на което да бъде разглобен. Всичко това на фона на залязващото слънце, което е нарисувано размазващо.
Според някаква класация, това било най-известната картина на британски художник.
После поседяхме на Трафалгар скуеър и позяпахме минаващите хора, седящите хора, спящите на тревата хора, рисуващите с тебешири по плочките хора, катерещите се по лъвовете хора и изобщо де каквито хора можеха да стигнат очите ни. До нас един прилично облечен човечец си беше полегнал на сака и кротко похъркваше.
...
Обратния полет беше кошмарен, но нищо не може да заличи приятните впечатления. Не знам дали бих могла да живея там, но има нещо много магнетично в този град и за сетен път се надявам, че това няма да е последното ми посещение.
Но класации колкото искаш!
А за изживяването въобще не се съмнявам, и аз бях този уикенд, за н-ти път...
Но за живот не е толкова приятен!
:)))))))))))
ох, много неблагородна завиждам.... любим град...
Щом обичаш Търнър, най-много негови картини има в Тейт галери! Следващият път да не пропуснеш.
Забавно бе, че последният път като бях там ... чувах повече полски или полски английски, отколкото истински английски. Ужас направо!
http://www.navigo.com/wm/paint/auth/waterhouse/ophelia.jpg
@eleni, и аз ти завиждам за някое и друго нещо, ама друг път ще ти кажа за какво :))))
@luben, обикаляла съм няколко пъти едни и същи места и всеки път ми е много приятно .... после остава едно чувство сякаш и там съм си у дома ... /аз по принцип имам това качество да се чувствам у дома си навсякъде, но там се чувствам повече от на други места :)))/
иначе в центъра чуваш повече чуждоезична реч отколкото нормален английски - май има повече туристи, отколкото местни :)
:))))))))))
За 103-ти път ще мина по маршрута, по който съм показвал на близки и приятели (щото ще съм гид отново) онзи център, дето може да го минеш за 2-3 часа и да ти писне да ходиш (от парламента по уайтхол, трафалгар, дъ мол, бъкингам, пикадили...). А след това - ситито, тауъра, т. бридж...
Ала страшно обичам да се моткам из улиците на Кенсингтън и Челси. Всеки път откривам нови, прекрасни местенца. Неизвестни от гидовете :)
