Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2007 21:39 - Американска молитва
Автор: sunflower Категория: Музика   
Прочетен: 1381 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 14.10.2007 21:56


Известени ли сте за прогреса

стоплящ ни под звездите?

 

Знаете ли, че съществуваме?

 

Да не сте забравили за ключовете

за Небесното Царство?

 

Родени ли сте,

а живи?

 

Да изобретим отново боговете, митовете

на всички епохи

 

Да се кланяме на символи от гори тилилейски

 

[Да сте забравили вече уроците за

Вечни антични воини]

 

Нуждаем се от велики златни съвкупления

 

По горските дървета се кикотят

наш’те бащи

Майка ни е умряла нейде в морето

 

Знаете ли, че кротки адмирали ни водят

право към касапници,

а бавни генерали дебелаци

направо са луди за младежка кръв

 

Знаете ли, че телевизията ни управлява.

Луната е звяр с пресъхнала кръв

Партизански отряди растат числено

И събират доброволци в лозята

за да трупат богатства на гърба на невинни

овчари, които само умират

 

О! Велики създателю на Битието

отпусни ни още един час

за да изпълним уменията

и усъвършенстваме живота си.

 

Хлебарките и атеистите са двойно божествени,

но и те са смъртни.

Живеем и умираме

и смъртта не е край

Пътешествието ни продължава в

Кошмара

 

Вкопчете се в живота

Нашият страстен цвят

Вкопчете се в пеперудки и чурки

на отчаянието

Последните ни видения са

топла пикня

Чатала на Колумб е бил пълен

със смърт за зелено

 

(Докоснах бедрото и

и смъртта се усмихна)

 

Натъпкали сме се вътре в този древен

и ненормален театър

За да предаваме похотта за живот

и да отбягваме рояците мъдреци

от тротоари и улици

 

След дъжд слагаме си качулки

Оставяме ги докато изгният,

и само една, от всичко останало,

за танци и наше спасение,

С божествената ирония

на думите

Музиката разпалва настроението ни

(Когато убийците на единственият Цар,

са оставени да се скитат на свобода

поне хиляда магьосници се появяват

в тези земи)

 

Какво стана с обещаваните

банкети?

Къде е виното?

Новото Вино

(гние по лозите)

 

Временни човеко,

един магичен час поне ни отпусни.

На нас, с виолетовите ръкавици,

На нас, летящите скорци

от часа на велура ,

на нас, откърмени в арабска страст за удоволствия земни

На нас от звездното пространство и нощта,

 

а за домът ви

с копринени възглавници

глава, мъдрост

и легло

 

Объркан завет

Вродената ни ирония

да предизвикваме всички.

 

По навик си вярваме

в доброто старо време

Защото се случва

щом трябва, но капка по капка.

 

Доброта и Етика

Както и вдигната вежда

За да забравиш и разрешиш.

 

Да не си забравил, че Свободата

е тема централна на всеки учебник?

Да не би да не знаеш, че луди

управляват този пандиз?

Скрили са се в килии на каторга

В бял либерален протестантски

Маелстрьом

 

Курдисали сме се с главата надолу

на ръба на скуката

Изгаряме си като свещички

смъртта дебне всеки от нас

Търсим нещо, което

вече ни е открило.

 

Можем да изобретим свои Царства

Огромни пурпурни тронове лукс

и ще ни останат ръждиви легла за любов

 

Виковете на пандизчиите не оцеляват през стоманени врати

и музиката, на къси вълни, ги люлеее в мечти.

„Черните пантери” не стигат за вдигане

на филтрирано вече от ангели иронични.

 

Толкова много портрети висят по стените

обират прахоляк с очи изстъргани от нокти.

Това е пандизът за ставащи сутрин

с юмруци в джобовете и битка за залък.

 

какви ли са тези ценности

щом разплакани деви в пот

говорят за бедността си, а се цупят

пред персонал

бълващ псувни.

 

Уф, поболях се от съмнения

Вървете да живеете в сигурен

Юг.

Жестоки връзки

Слуги са на власт

Мъже псета и страхотните им женски

покриват с опърпани одеала

останките на наши моряци

(къде са били тези тъпанари през Великите пости?)

 

Доили са мустака?

Или са смилали макове?

Писна ми от железни лица

Зяпащи ме от телевизионната кула.

Искам рози в лехите на тази

градина, чат?

 

Принцеси и рубини

ще трябва да заменят

абортирали в кал чужденци,

тези мутанти, кръвопийци,

ненужни за къра.

 

Само чакат да ни отведат

в опустошената градина

Знаете ли как бледи и възбуждащи тръпките

на смъртта връхлитат в странен час

без предизвестие или план

подобно на страшен, твърде приятелски гост,

който каним в леглото?

 

Смъртта превръща всеки от нас в ангел

и ни дава криле

там където са били раменете ни

меки като гарванови

пера.

 

Никакви пари повече, никакви модни парцалки

Другото царство е далеч по-добро

докато челюстта не открие кръвосмешението

и не забрави закона за вегетарианство.

 

Не ще отида

Предпочитам Приятелски Пир

Пред Многобройния род.

 

Джим Морисън

Превод: Калин Д. Тодоров

 





Тагове:   молитва,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sowhat - тъкмо реших че
14.10.2007 22:56
си добила малко цинизъм ))))))))))))))))
цитирай
2. sunflower - хахаха ... въх уби ма :)))))
14.10.2007 23:05
аз и цинизъм? ... може, но никога изразен. крия го до дупка в душата си и от там вадя само светли краски.

всъщност не знам ... особен вид е моя цинизъм ... ако ги измисля какъв е някой ден, ще споделя. :))))
цитирай
3. strianakiev - Джим е щастливец..
15.10.2007 18:50
Все още си има убежище...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598896
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031