-         Мислех, че комунистите никога не правят нищо, освен това, което трябва.

-         Това е странно, сигурно съм много лош комунист, защото винаги правя това, което искам – усмихна и се той.

-         А революционният дълг?

-         Няма дълг. Ако знаеш, че дадено действие е правилно, искаш да го извършиш. Ако не искаш да го извършиш, значи не е правилно. Ако действието е правилно и ти не искаш да го извършиш, тогава не знаеш какво е правилно, тоест не си мъж.

-         Искал ли си някога нещо поради една-единствена причина – че ти го искаш?

-         Разбира се. Винаги искам нещо само поради тази причина. Никога не съм искал нещо, ако не помага на каузата ми. Защото това е моята кауза.

-         И твоята кауза е да се отречеш от себе си заради милионите хора?

-         Не. Искам да заведа милионите там, където искам те да бъдат. Заради мен.

-         И ако считаш нещо за правилно, ти го правиш на всяка цена?

-         Знам какво ще кажеш. Това казват много от враговете ни – възхищаваш се на идеалите ни, но се отвращаваш от методите ни.

-         Отвращавам се от идеалите ви.

-         Защо?

-         Поради една причина, основна, неизменна и вечна. Няма значение какво обещава партията ви да постигне, няма значение, че обещава да построи рай за човечеството, каквото и друго да доказвате, има нещо, от което не можете да се избавите, нещо, което ще превърне рая ви в неописуем ад: твърдението ви, че човек трябва да живее заради държавата.

-         За какво по-добро трябва да живеят хората?

-         Нима не знаеш – гласът и неочаквано потрепери в страстна молба, която не успя да прикрие, - нима не знаеш, че има нещо в нас, в най-добрите от нас, което нито една ръка не трябва да докосва? Нещо свято, защото и само защото човек може да каже: Това е мое? Нима не знаеш, че ние живеем само заради себе си, както правят най-добрите от нас, тези които го заслужават? Не знаеш ли, че има нещо в нас, което никога не трябва да бъде докосвано от нито една държава, колектив, от милионите хора?

-         Не – отговори просто той.

-         Другарю Таганов, колко много има да учите – прошепна тя.

Той я изгледа с едва забележимата си усмивка и я погали по ръката като дете:

-         Не знаеш ли, че не можем да жертваме милионите заради малцина?

-         Да жертвате малцина? Въпреки че те са най-добрите? Ако откажете на най-добрите място на върха, тогава ще ги загубите. Вашите маси, вашите милиони, са тълпи от сиви, смачкани, прогнили души, които нямат собствени мисли, нямат воля и мечти. Те ядат и спят и покорно дъвчат думи, които други им слагат в главите. И заради тях вие ще жертвате малцината, които познават живота, които са живота? Отвращавам се от идеалите ви, защото не познавам по-грозна несправедливост – да даваш на незаслужилите. Защото хората не са равни в способностите си и не може да ги третирате като равни. И защото аз се отвращавам от почти всички хора.

-         Радвам се да чуя това. И аз се отвращавам от хората

-         Но тогава ...

-         За разлика от теб не се наслаждавам на удоволствието да се отвращавам от околните, а искам да ги направя приемливи, да ги издигна на моето ниво. От теб ще стане прекрасен малък боец на наша страна.

-         Знаеш, че това е невъзможно

-         Така е. Но защо не се бориш против нас?

-         Защото вие ме интересувате по-малко, отколкото враговете ви се интересуват от вас. Не желая да се сражавам за хората, не желая да се сражавам против хората, не желая да слушам за хората. Искам да бъда оставена на мира и да живея живота си.

Из " Ние, живите" на Айн Ранд