Знам, че блога ми е много повече за забавление, малко за личен дневник и съвсем малко за хобито ми да пиша кратки текстове /щото ме мързи да пиша дълги, не за друго/, но днес ще навляза в абсолютно неприсъщо ми амплоа и ще изкоментирам един политик. Не, няма да говоря за политика, от която определено не разбирам и няма да коментирам действията на политика, които са ми неизвестни /все се каня да започна да се интересувам повече от тези неща и все не ми идва отвътре и не ми идва отвътре и това си е/, нито дори думите му /доста хора вече са го направили/  – ще изкоментирам поведението пред камерата.

Той е Паси, а камерата е на Re:tv.



И така. Той гледа по един особено опулен начин и веждите високо. Т.е. изглежда учуден от нещо или иска да ни внуши на нас колко е невероятен и колко опулени трябва да го гледаме ние. Също така, той мести по особен начин устните си, сякаш без да мърда останалите мускули на лицето си. Т.е. тук няма място за разтягане на мускулите на усмивката, трябва да сме впечатлени и убедени колко сериозно е това. Ироничното подсмихване се допуска.

Но най-впечатляващ е начина, по който премигва. Клепачите на очите му изписват една траектория на велика досада и нравоучителстване. Ах, ах!

И говори той за естетически отдел.

Аз и от естетика не разбирам, знам само, че понятията „”хубаво” и „лошо” са преди „добро” и „зло” и естетическият избор е винаги индивидуален. Няма общ естетически избор.

И го помоли той да се свърже със шефовете си и да украси предаването си. Защото красотата ще спаси света, нали? Не, света няма да бъде спасен, само някой човек може да бъде спасен, но то далеч няма да е от личности като господин Паси, а по-скоро би било от личности като Йосиф Бродски, който сега ще цитирам:

”Естетическият избор винаги е индивидуален и естетическото преживяване винаги е частно преживяване. Всяка нова естетическа реалност прави човека, който я преживява, още по-частно лице и тази частност, добиваща понякога форма на литературен (или друг някакъв) вкус, вече сама по себе си може да се окаже ако не гаранция, то форма на защита от поробване. Защото човекът с вкус, в частност – с литературен вкус, е по-малко възприемчив към повторенията и ритмическите заклинания, присъщи на всяка политическа демагогия. Работата не е толкова в това, че добродетелта не гарантира създаването на шедьовър, колкото в това, че злото, особено политическото, е винаги лош стилист. Колкото по-богат е естетическият опит на индивида, колкото по-твърд е неговият вкус, толкова по-точен е нравственият му избор, толкова той е по-свободен, макар че едва ли е по-щастлив.”

Горното е от „Нобелова лекция”.

Е, моят естетически избор е да чета блоговете на хора като Иван Стамболов, а не да слушам по телевизията хора като Соломон Паси.

Дано само не се появят органи на естетическият ред и да ме накажат за този мой избор!

Коментара на Sowhat: http://sowhat.blog.bg/viewpost.php?id=314410

и с приказка, и с поведение. да си ходи!

е м моят блог беге. господинът явно има проблем, но той си е в неговия телевизор

благодарение на блоговете се загледах в него и какво да видя! Лицемерен и мазен демагог!