Пренареждам шкафчетата със спомени в поредна нощ, в която недоспивам и се отдавам на преоценка на стоката.

Забавлявам се да оглеждам от различни ъгли богатствата си. Мисля си, например, че личния ми живот е поредица от катастрофални неудачи, докато професионалният ми такъв върви все нагоре и нагоре.

Това едва ли е някаква особена закономерност, защото съм сигурна, че някои преуспяват навсякъде, а други са посредствени отвсякъде.

Да си позволиш катастрофални неудачи не е лесна работа по принцип. Трябва да имаш куража да се хвърлиш с главата напред в белята. Трябва да си наясно, че има огромна вероятност да се провалиш и все таки да го направиш, без да ти пука, без да правиш дребнави сметки и да отразяваш общественото мнение.

Тези дето непрекъснато се пазят да не сгазят лука, да не би да са по-добре?

Макар че, в този период от време и аз донякъде се пазя да не сгазя лука ..... но това пазене вече ми идва естествено, защото не ми прилича на възрастта и на осъзнаването да правя някакви пълни, макар и сладки глупости.

А и си имам своите богатства ... в шкафчетата, една абитуриентка и едно хоби.

Все пак, понякога през пролетта се питам дали да не положа още някакви усилия, за да увелича богатствата ... от преживявания. Питам се, но и в същото време меря и премервам какво ще ми струва тази работа. Защото сега, за разлика от преди, знам цените на стоките.

По-лошото обаче е, че знам и съдържанието на стоката. Ако преди са могли да ме излъжат лъскави опаковки и рекламни послания, сега не могат.

И вместо да се юрвам напред в изживяването на някое приключение, сядам и го измислям в подробности в главата си, или го сънувам, без да искам и оставям по този начин да се случат нещата.

Почти съвсем като наистина е. Нали в крайна сметка всичко е в главите ни.

Въздържането от впускане в приключения има и още една причина, която е пряко следствие от факта, че съм виден емпат. Т.е. жал ми е за другите, които ще замеся в мойто приключение.

Защото те, приключенията, обикновено се случват групово и всички после си патят от тази работа – нали се сещатe за Хобит, на Толкин.

Затова, много по-безопасно е, да си седя вкъщи и да измислям приключения (дали да не взема да почна да ги записвам) и само от време на време, да се изтичвам в планината или на някое състезание с приятели, колкото да изпусна парата.

и моя милост от години...вече 15 ина е от онези, които внимават да не сгазят лука ...за да си го сготвят и изпапкат хедонистично ;)

Ромен Гари беше писал, че нищо не си заслужава да бъде изживяно, ако първо не е било, не е люляно, отгледано във въображението :)


ООо, и абитуриентка! Ако имате нужда от сребристи обувки 37 размер на 10 см ток - обадете се! Не са обувани :) Дигнала съм ги

точно сребристи ни трябват, но по-голям размер и по-малък ток, че любимия е нисичък :)