Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2018 16:22 - Първа малка ултра
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2247 Коментари: 6 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Преди години, след  няколко флирта с литературното наследство на Ницше, станах вярна фенка на философията и романите на Айн Ранд. Не афиширах много тази си привързаност, защото имах известни резерви по отношение на начина на живот и характерът на Ранд. Сега мисля, ако изобщо ми остане време, да продължа флиртовете с Ницше, но междувременно се запалих да тичам и четейки „Тичай или умри“ на Килиан Жорнет открих следният откъс от Манифеста на състезателя:

„Целуни славата или умри, докато се домогваш до нея. Поражението е смърт; победата е живот. Борбата решава победата и определя победителя. Колко пъти си плакал от гняв и болка? Колко пъти си губил паметта, гласа и здравия си разум от изтощение? И колко пъти в подобно състояние си възкликвал, усмихвайки се широко: „Последен етап! Още два часа! Давай, напред и нагоре! Болката е само в главата ти. Овладей я, разруши я, елиминирай я и продължавай напред. Накарай съперниците си да страдат. Унищожи ги“. Аз съм себичен човек. Спортът е себичен, защото трябва да си себичен, за да можеш да се бориш, докато страдаш, да обичаш самотата и ада. Спираш, кашляш, студено ти е, не си усещаш краката, лошо ти е, повръщаш, боли те глава, порязваш се, кървиш… Можеш ли да си представиш нещо по-хубаво?“

„Аз съм себичен човек“! Истината, която преоткривам за себе си в средата на живота си и която безусловно ме прави щастлива.

20-тина години от живота ми минаха в опити да направя щастливи хората около мен, за да съм щастлива и аз. Не казвам, че не бях щастлива, докато отглеждах детето си и бях забравила напълно себе си, подчинявайки ритъма на живот и нуждите си на неговият ритъм на живот и нужди. Бях щастлива в немалък период от време. Но с отрастването на детето, отделянето му от мен и превръщането му в почти оформен, самостоятелен човек, останах отново сама и започнах да търся щастието в себе си.

Започнах да се питам какво ми се прави най-много и да го правя. Не предполагах, че този експеримент ще ме доведе до тичането. Знаех, че ще ме доведе до планината, но явно не съм знаела нищо за този сравнително нов спорт - тичането из баири.

И ето ме на почти половината от 100 години, юрнала се из планините да покорявам разстояния и височини. Вглъбена в себе се, почти самодостатъчна, и гледайки на мъжете само като на колеги маратонци и братя по оръжие (оръжието са щеките, да речем).

Миналият уикенд завърших успешно първият си ултрамаратон. Вярно, най-малкият ултрамаратон  - 52,8 км, но все пак ултра. И важното е, че не ми представляваше почти никаква трудност, ако не броим шепите камъчета в маратонките на финалната отсечка.

И бях щастлива, но не чак дотам, защото усещах, че едва съм излязла от зоната си на комфорт. Покоряването на Ботев в началото на юни ми донесе повече щастие, защото бях много по-неподготвена и последните метри бяха неистово мъчение. Но колкото по-неистово мъчението, толкова по-голямо щастието като свърши.

И, естествено, сега съм обърнала очи към следващото предизвикателство: Пирин Ултра 66 км.

Още повече, че един от братята ми по оръжие заяви, че съм нямала шанс да го мина в контролното време от 16 часа.

Просто нямаше по-добър начин да ме мотивира допълнително. След като направих една сметка, че за 3 месеца от началото на юни съм направила над 23 000 м денивелация, реших за себе си, че съм достатъчно подготвена.

Разбира се, всякакви изненади са възможни, затова остава само да потренирам здраво в оставащия месец и след това да стискам палци. Не само за да вкуся от сладката победа над себе си, но и за да натрия носа на колегата. :)




Тагове:   бягане,   килиан,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. trakietsadobri - Мая, яко си се пренавила! Дано не съм прав и дано сама да го забелязваш.
23.08.2018 17:16
Имам един приятел, който на младини, 15-25 годишен, тренираше таекуондо и ходеше по състезания. От него съм чул две прости правила: „Ако цял ден мислиш само за сила и физически тренировки или ще си докараш поредица от контузии или ще проспиш как да развиеш техниката и духа си. Това научих след като между 18-та и 25-та си година от перчене и глупост сам си докарах поредицата от доста тежки контузии.“

Той ми сподели този урок, около христовата възраст, когато вече бе открил, че здравето не е сила или скорост, а хармонична личност.

На 42 или повече години да гониш спортни постижения не е екстравагантно или изтощително, а самоубийствено. Да спортуваш за здраве, за настроение и за себе си е съвсем друго нещо – разликата между това и пренавиването може да бъде малка или голяма, но винаги е съществена.
цитирай
2. sunflower - Добре.
23.08.2018 17:42
:)
цитирай
3. marrta - щом и докато те прави щастлива, рън, Мая
23.08.2018 21:25
Успех!
цитирай
4. sunflower - Благодаря!
23.08.2018 21:56
:)
цитирай
5. barin - Много добре, Мая. И аз тази година ...
25.08.2018 15:00
Много добре, Мая. И аз тази година имах спортни постижения. Миналата неделя преплувах 2 км. в маратона на Св Влас за 39:07 мин., което приех за почти отлично постижение. Докато можеш ходи по спортните мероприятия.
Поздрави!
цитирай
6. sunflower - Поздрави и на теб, barin!
28.08.2018 12:06
И аз мисля да ходя докато мога :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598925
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031