Малки облачета топъл въздух

полазиха и нашите чукари.

Почти е пролет,

но бебета-треви

не могат да пробият

над сухи ланшни старци.

Тичам.

Планината е пред мен,

от край до край,

и в своите недра ме кани.

Потърпи, приятелко!

Ще ида първо в южните страни,

после по тези хълмове отново

и чак тогаз – при теб.

Да мога трижди пролетта да срещна,

да се завъртя три пъти и

да погледна зад гърба си,

… за да бъде лято …

Здравей, sunflower. Напоследък мислим вече за лятото. Зимата беше объркана, късно хвана студ. В очакване на лятото съм и аз, за да мога да тръгна из планините..
Поздрави!

Весели празници и весело посрещане на лятото! :)