Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12 11:07 - Да видиш парче нечий живот
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3465 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 03.12 11:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Чета „18% сиво“ за Захари Карабашлиев и попадам на следното:

 

„Няма дрога, брат! Няма такава дрога като изкуството. Няма такова качване! Ако имам късмет да попадна на нещо, което да ме вдигне... Ръцете ми започват да треперят, понякога се треса целият, от очите ми потичат сълзи, не мисля за друсане, пушене, пиене, ебане... няма такова качване! Всичко спира. Наистина.“

Минути преди това съм се разревала в недоумение на един клип. А като прочитам горното се връщам назад във времето и се виждам как рева пред една картина на Ван Гог в музея Тисен Борнемиса в Мадрид.

През лятото тъкмо бях прочела „Животът на Ван Гог“ на Анри Перюшо и бях окончателно обявила Винсент за най-любимият ми художник за всички времена.

Една от основните причини да се реша в крайна сметка да отида до Мадрид през септември беше възможността да разгледам картинни галерии там. Знаех вече, че каквито и забележителности и чудеса на западната цивилизация да гледаш, всичко ще избледнее и ще остане затрупано под нови впечатления, освен срещата с голямото изкуство. Героят на Карабашлиев продължава така:

„Това е жива енергия, брат. Енергия. Живот. – Дани се разпалва. – Това всъщност е нещото, което прави една картина различна от абсолютното и копие. Животът в нея. Имам предвид – живот, парче живот, вградено в картината. Това иска всеки истински колекционер – да купи парче нечий живот. Едва сега го разбрах – да не мислиш, че някой го интересува какво рисуваш, в какъв стил, какъв майстор си... Никой не дава милиони за майсторство! Милиони се дават за живот!“

и разбирам защо съм се разревала пред следата от четката на Винсент Ван Гог един понеделник, когато може да се влезе безплатно в музея и докато вуйна ми, невпечатлена от картините, ме чака на една пейка.

Има опасност следата от тази четка за заличи всички останали впечатления от Мадрид, които макар и забавни, в същността си са част от съществуването ми, докато истинският живот е там, в онази картина. Където авторът „изживява с цялото си същество шеметният динамизъм на света, чиито осезаеми граници е разчупил“.

Да минеш през лудостта, да се слееш със същността на нещата, да ги изразиш по свой, неповторим начин на платното, от където да достигнат прз вековете до мен и да ме разплачат, .... защото си мисля, че разбирам ....

 




Гласувай:
8
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apostapostoloff - Зарежи ти тия работи-
03.12 18:07
друго си е да се насвяткаш едно хубавичко, а след това и да се одрусаш. Кеф, майка му стара!
цитирай
2. bumerang - Има и друга гледна точка
03.12 21:27
"Тази жалка привилегия — да правиш от живота изкуство, се оказва гибелна за множество хищни души. Защото намирайки по този начин изход, силната страст се измъква от гърдите и душата бива облекчена, не се разпалва вече, не чувствува вече нужда да се бори тяло с тяло, като се намесва пряко в живота и деятелността — а се радва, когато вижда как силната й страст се разтапя във въздуха като колелце от дим.
И не само се радва, но се и гордее с това; смята, че върши някакво високо дело, като превръща този мимолетен неповторим миг — единствения, който в безкрая на времето има плът и кръв — уж във вечен."

"Алексис Зорбас"

Кое си струва и кога?
цитирай
3. sunflower - Наистина!
03.12 22:10
Винаги има друга гледна точка.
Мойта любима друга гледна точка е на Керуак:
" …Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"
... и все пак и Казандзакис и Керуак за творци на Голямо изкуство :)
цитирай
4. ladylady - дрога е даа..затова сме тук..и сега..
03.12 22:36
не знам,коя дрога е по по по..
за мен е Музиката..
гуш, съни..
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4080261
Постинги: 1737
Коментари: 12564
Гласове: 38686
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031