Миналата събота се качих до връх Мургаш, а в неделята направих кръговия маршрут ЦПШ „Мальовица“ – Йончево езеро – Страшно езеро - ЦПШ „Мальовица“. По-миналия уикенд единия ден качих връх Мечит, а на другия се разходих с мама до Урдиния циркус. Доколкото може да се нарече разходка. А предишния уикенд бях за 3 дни из Родопите. По-назад няма да се връщам, но скитането по планини през последните 5 месеца го прекъсвах само при изключително лоши атмосферни условия.
Народа ми се чуди, че не се спирам, но на мен този режим ми пасна както тук казват: „като песница у зъби“. В началото, докато беше още зима и ранна пролет си плащах на водачи за тези удоволствия, но с оправянето на времето и с полагане на известни усилия от моя страна започнах да си намирам компании за походи, без да давам други пари освен тези за газ и за сандвичи.
Няма да се хваля колко килограма свалих, с колко нови хора се запознах и колко красиви места видях – това е ясно. Нещото, което ме удивлява е колко щастлива се чувствам при този режим на живот, при положение, че във формулата не участва никакъв мъж, към който да проявявам романтичен или дори чисто сексуален интерес.
Този факт е удивителен, защото в живота ми досега мъжете винаги са играли главни роли. Не знам дали е нормално или мозъка ми е бил тотално промит от книги и филми, или пък е болест на израстването, но промяната е толкова голяма, че направо не мога да спра да се чудя сама на себе си. Чаках и чаках да се почувствам самотна и безкрайно нещастна, но вместо това се чувствам все по-уютно сама със себе си и все по-щастлива от пътешествията, които си измислям и предприемам с който намеря.
Винаги съм подозирала, че семейния живот не е за мен – все пак съм Стрелец – но сега вече съм уверена в това. Не казвам, че съжалавам дето опитах. Ако не беше се родило детето съм сигурна, че нямаше да се чувствам пълноценна като жена. Майчинството е преживяване, което желаех и съм щастлива, че имам. Не е същото с положението на съпруга и домакиня. Никога не ме е бивало за тези роли. Ако някога съм се чувствала аутсайдер в това общество, то е било донякъде заради това. Никога не се вписах в понятието „нормална жена“, ако приемем, че има такова.
Все казвах, че и походката ми е не е на дама, на турист (леко приведена, с големи крачки и зяпам нанякъде – или около мен или в мен). И ето че, постепенно си влязох в правилната за мен роля: турист или по-точно треккинг маниак. Всичко това се случи, разбира се, след като детето си намери гадже и взе да не се прибира много-много вкъщи, така че се надявам, че туризма не влияе лошо на ролята ми на майка на тийнеджърка, дори напротив – децата са щастливи като терена вкъщи е свободен. От последния купон даже беше останала бира, дето я пих цяла седмица, а от водката още има.
Свободния терен, разбира се, може да доведе и до усложнения, но вече има много малко, което да мога да направя освен да се моля детето да има достатъчно акъл в главата, а този, дето го няма да и дойде след не чак толкова болезнени преживявания.
А моя поглед сега е към следващия поход и новото за мен място, на което ще се състои.
Пътеводител и наръчник на откачения тури...
Сръбски турист оцеля 24 часа в открито м...
17.07.2017 16:39
Да си насаме със себе си е не само хубаво, но и нужно често всеки му.
Мая, браво за извървения път и изкачените върхове. Спорно да е краченето ти и занапред.