Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06 11:52 - Ще развивам егоизма до висотата на изкуство
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4910 Коментари: 2 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

“Душата се ражда стара, но с времето младее. Това е комедията на живота.
А тялото се ражда младо и постепенно остарява. Това пък е трагедията на живота.”

Оскар Уайлд го нарича младеене на душата, но аз го виждам повече като изчистване на сигнала. Всеки човек би трябвало да се ражда със някаква уникална честотата на трептене на душата, но докато е дете, толкова много паразитни сигнали се разпространяват около него и се опитват да му влияят, че с времето сигналът на тази уникална честота започва да отслабва и да се губи. Лошото е, че и когато уж стане възрастен, вместо да започне да търси и усилва тази своя уникална честота, човек затъва все повече и повече в странични влияния, определящи основната част от ежедневието му – семейство, работа, приятели и т.н. Не остава време да се спре, да се замисли кой е, накъде е тръгнал и трябва ли да прави нещата по същия начин, по който ги правят другите.

Уж не сме овце, но стадното чувство ни е силно развито. Все си търсим компания, все да се сгушим на топло до някой, да тичаме, да крещим, да пеем, да се молим, да се напием до безпаметност .... с другите.

Всеки друг обаче е друга честота, която се смесва с нашата и отново разстройва сигнала. Никога не сме себе си, когато сме с други. Повечето хора правят този компромис, ако изобщо го осъзнават като компромис. Аз винаги съм правила този компромис .... до сега.

Но връзките ни с другите хора се базират на илюзии. На илюзията за родство, любов, задължения, общи интереси .... все имагинерни неща. Може да има нещо там някъде, но основно е нашето въображение. Истината е, че човек винаги е сам, но предпочита да не осъзнава това.

Самотата плаши, свободата плаши. Какво ще правя сам със себе си? Ужас!!??

А дали е ужас? Дали би ни било скучно да правим само това, което ни се прави, да ходим там, където ни се ходи и изживяваме само това, което ни се изживява? Да се вслушаме дълбоко в себе си, да открием уникалния си глас, да запеем своята песен? Да изчистим сигнала.

Всъщност на млади години е нормално човек да не знае кой е. Освен всички паразитни сигнали наоколо, той е объркан и от сигналите, които му подава собствената му душа и тяло. Не знае как да ги тълкува. Няма мярка, с която да ги мери и наръчник, с който да борави с тях. Всичко това се открива с опита, с метода на пробата и грешката, с много сълзи и безсънни нощи. Затова и аз, например, никога не съм искала да съм по-млада. Младостта ми си имаше своето очарование, разбира се, но не ми се връща към глупачката, която бях някога и от която още не мога съвсем да се отърва.

Намирала съм красота във всяка възраст на която съм била, но тази година за пръв път виждам как сигналът се изчиства от всякакви паразитни влияния и макар и малко да ме е страх, от това което ще открия занапред, от самотата, от свободата, смятам да крача смело и .... и да развия егоизма до висотата на изкуство. Ха-ха това последното малко на шега .... но само малко  :)




Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tera - Ха-хах :)
23.06 09:32
Аз отдавна съм го развила, направо съм изкуствовед!

цитирай
2. milady - ;))))
23.06 11:09
super gotin Post....
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3966931
Постинги: 1731
Коментари: 12573
Гласове: 38619
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930