е  отворило огромната си паст,

освободено от веригите на рутината,

с които го държах затворено.

Желанията и копнежите му са безбройни,

въображението – буйно,

нетърпението – пословично,

страстта – неземна.

За разлика от винаги преди

съм решила да го храня изобилно.

Да се скитам по света,

да държа очите си отворени широко,

да опитвам, да танцувам,

да разказвам във картини, приказки и песни,

да хвърча край облаците, да крещя.

Да измислям себе си на множество езици,

да общувам с хора, птици и звезди,

да изследвам пътищата, да ги губя и намирам,

да преоткривам всички точки на екстаз,

известни ми и да потърся още.

Чудовището в мен е страшно,

но алтернативата е ... мрак.