Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2017 22:08 - Моето море
Автор: sissyinpeace Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4821 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 27.03.2017 18:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

«Морски прилив от любов брега разруши.» - това казваше баба всеки път, когато видеше пяната от бурните вълни на зимното море. Тя беше безнадеждна романтичка, виждаше любовта във всичко около себе си. Мисля, че беше влюбена в идеята за любов, а морето беше нейната първа и единствена.

Обичаше да се разхожда по крайбрежната алея в Бургас през зимата и често ходех с нея. Разказваше ми истории от детството си и все бяха едни и същи, но ги разказваше толкова различно, че всеки път ми беше още по-интересно. Можехме да стоим с часове на една пейка край морето и да говорим с него, всяка по свой си начин.

Мисля, че любовта към морето я научих от нея, защото знам какво беше за баба. Тя намираше истинското спокойствие в него и се чувстваше на мястото си там. «Да живееш до морето е призвание.» - това беше финалът на разказите й, които вече чувствах като свои преживявания. Смисълът на живота й се въртеше около това. Разходките до морето тя наричаше изневяра. Помня, че ми разказваше как е бягала посред нощ, за да си говори с морето. Дядо се е чудил защо тя излиза всяка вечер и се връща по изгрев. Малко по малко се е научил да приема тази нейна странност, но никога не пожелал да отиде с нея.

В началото отивах само, за да не е сама, но постепенно разбрах каква магия носи атмосферата там и с нетърпение чаках следващата разходка. За нея приливите бяха разбити сърца и ми казваше, че всяка разбита в брега вълна е ново разбито сърце. Така за пореден път се убеждавах колко е влюбена в любовта. Тя съчетаваше в едно двете си най-любими неща – любовта и морето. Мириса на водорасли и морска пяна я правеше по-жива и я подмладяваше. След всяка разходка баба изглеждаше променена, някак спокойна и щастлива, но по – различна от нормално. Това я зареждаше и знаех, че когато ме повика за разходка край морето, е изморена и има нужда от почивка и спокойствие.

Чертите й е променяха, когато зърнеше го зърнеше – лицето й грейваше, а очите й сякаш се пълнеха с вълни. Гласът и дишането й се успокояваха, ставаше друг човек. Харесваше ми да я виждам такава и това ме караше да искам да прекарвам още повече време с нея.

Постепенно алеята до морето стана нашето място. Винаги се виждахме там, почивахме си от света и чувствахме по-истински от всякога. Там времето спираше и душите ни ликуваха от шума на вълните, които нежно прегръщат пясъка. Това ме приближаваше до нея, опознавах я по-добре, усещах близостта ни в бриза, който галеше косите ни.

Лятото ходихме до там посред нощ и се разхождахме боси по пясъка. Всеки път ме чакаше с две фунийки сладолед, който да ни разхлади в горещите нощи. Това се превърна в традиция. С нея можех да говоря с часове, дни...дори години и никога нямаше да ми омръзне. Колкото по-дълго стояхме край морето, толкова повече отваряше душата си пред мен.

 

* * *

 

Днес продължавам да ходя до морето, Винаги купувам два сладоледа и давам единия на дъщеря ми. Тя още не може да разбере защо толкова много обичам да седя край водата, но се надявам един ден да осъзнае магията на мястото. Когато седя и гледам вълните, понякога на ум си говоря с баба. Когато тя почина, разпръснах прахта й около Св. Анастасия – така и не успях да я заведа там. Усещам, че е щастлива, знам го. Морето рядко се бунтува, дори и през зимата. Сега осъзнавам, че разбитите в брега вълни са на нейната любов към него. Въпреки че много ми липсва, знам, че тя изживява най-красивата любов в живота си.




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sissyinpeace
Категория: Лични дневници
Прочетен: 14893
Постинги: 8
Коментари: 2
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031