Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2016 11:05 - Дивата природа ме зове
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2071 Коментари: 6 Гласове:
8

Последна промяна: 02.08.2016 11:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Дивата природа ми дава усещане за свобода, каквото в цивилизацията е невъзможно да получа.

В цивилизацията средствата за постигане на това усещане обикновено са нездравословни, понякога незаконни, но във всички случаи с краткотраен ефект. Опитите пък да удължим ефекта с повтаряемост могат да доведат до краткотраен живот.

Нуждата на човека да разкъса оковите на моралните норми на обществото, в което живее, да прескочи икономическите си ограничения, да надхвърли собствените си умствени или психологически възможности ми е твърде позната и предполагам, че я има у мнозина. Въпросът е как всеки открива за себе си средствата, с които да задоволи тази нужда. Най-лесните за измисляне и достъпване са тези, които споменах по-горе – алкохол, наркотици, компютърни игри, екстремни спортове и т.н. Малко по-трудни за откриване са тези, които се постигат с ясно съзнание и няма опасност да ти съкратят живота. Не претендирам че съм открила много такива и даже ще кажа днес само за едно от тях.

Та, моето средство да се почувствам свободна и безгранична е природата и по-конкретно планините, горите, ливадите, реките, езерата и моретата.

image

Oткакто ходя по планините, съм забелязала, че там навсякъде се чувствам напълно у дома си и нямам абсолютно никакви грижи.

В цивилизацията, и особено когато съм сред хора, съм така устроена, че забелязвам всичко, което се случва наоколо и усещам настроенията на всички. Това ме натоварва ужасно понякога. Откакто имам собствен кабинет се родих, нищо че пак се налага да общувам с много хора.

Като съм в планината тези наблюдения и притеснения са ми спестени, дори и да има някой с мен. Той обикновено е близък и не ме товари толкоз.

А за красивите гледки, езерата, тишината и ходенето боса по затревените върхове няма какво да говоря – при последното чувството е на летеж над тревата ... особено, ако си катерил дълго с възтесни обувки.

image

За досег с природата броя и колоезеденето из съседните села. В някои участъци летя с неразумна скорост и само щъркелите цъкат с език по мен. Е, трябва да призная, че в случая задникът ми благодари на цивилизацията за асфалта.

image

В неделя пък бяхме на реката. Намуших се под струята вода, която се излива през бента и направо щях да умра от удоволствие. Едно, че струята масажира гърба ми, а аз обожавам тази работа, друго, че шума от падащата вода не само заглушава всички други звуци наоколо, ами заглушава и собствения ми глас и мога да простенвам от удоволствие, без някой да си помисли, че съм се отдала на някакви еротични занимания. И не на последно място, се почувствах все едно съм някаква водна нимфа, която се къпе в първата река на земята, преди изобщо да стане дума за появата на хората. Дива, свободна и сякаш цялата планета е моя. Водовъртежите, бълбукането на мехурчетата с въздух, подскачането на рибките пък изобразяваха изначалният хаос, който в същото време е хармония и абсолютна красота.

image

А като съм на море обичам да плувам по-навътре, където няма никой, и да лежа на повърхността, усещайки се като частица от първичната супа. Безтегловна, безмозъчна и безименна.

Е, после си взимам мозъка и се опъвам върху пясъка. Но за разлика от много, наистина не ходя на море, за да вършея по баровете, да свалям гларуси, да кажа, че съм ходила, да мързелувам или по други такива странни причини, а ходя, за да ходя боса по пясъка и да плувам в първичната супа (ако не броим нуждата да се разкарам от тук).

И на финала, да обобщя това, което исках да кажа: ходенето боса навсякъде, където е възможно, къпането в реки и морета навсякъде, където е възможно, катеренето по планини и колоезденето по ливади ме карат да се чувствам диво същество, забравило целия свят и отдало се единствено на собствените си удоволствия. Обичам това диво същество!

 



Тагове:   море,   планина,   река,   природа,   диво,


Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. slavimirgenchev1953 - Много общочовешки усещания.
02.08.2016 11:12
Само че ти умееш да ги изразиш. Както вече ти писах, имаш изобразителна дарба. Ех, как ми се ще да се цопна в някое езеро! Че каквато жега беше тия дни...
цитирай
2. sunflower - Благодаря!
02.08.2016 11:28
мда, водата в реката беше върха! Трябва да си намериш и ти някой воден басейн :)
цитирай
3. slavimirgenchev1953 - Засега имам само една вана и си пускам душа да ме облива. :)
02.08.2016 14:18
sunflower написа:
мда, водата в реката беше върха! Трябва да си намериш и ти някой воден басейн :)

цитирай
4. marrta - : ) ех, нимфа под масажиращ водопад - завидях направо
03.08.2016 09:33
... и нямам абсолютно никакви грижи...това го забелязах първо на морето, то си ми е голямата любов и като съм на брега, зиме, лете, когато и да е - лице в лице с него :) направо безмозъчна, дето викаш - нямам грижи, нищо нямам - като раковина съм, готова да се напълни с море :) след това установих, че по принцип извън града съм така, и на полето, и на лозето, и в планината...дори само да изляза от къщи и забравям за дертовете
цитирай
5. sunflower - нали, нали!!! :)))
03.08.2016 10:49
пък американците като иамт проблеми ходят на психоаналитици - вместо да плуват в езера или да ходят по планини :)
цитирай
6. martiniki - да,
05.08.2016 08:23
но явно не е за всеки мозък безмозъчието сред майката природа - не всеки може да е само по сърце ( първо трябва да има големие наличия на ;)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598568
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031