Прочетен: 2073 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 02.08.2016 11:07
Дивата природа ми дава усещане за свобода, каквото в цивилизацията е невъзможно да получа.
В цивилизацията средствата за постигане на това усещане обикновено са нездравословни, понякога незаконни, но във всички случаи с краткотраен ефект. Опитите пък да удължим ефекта с повтаряемост могат да доведат до краткотраен живот.
Нуждата на човека да разкъса оковите на моралните норми на обществото, в което живее, да прескочи икономическите си ограничения, да надхвърли собствените си умствени или психологически възможности ми е твърде позната и предполагам, че я има у мнозина. Въпросът е как всеки открива за себе си средствата, с които да задоволи тази нужда. Най-лесните за измисляне и достъпване са тези, които споменах по-горе – алкохол, наркотици, компютърни игри, екстремни спортове и т.н. Малко по-трудни за откриване са тези, които се постигат с ясно съзнание и няма опасност да ти съкратят живота. Не претендирам че съм открила много такива и даже ще кажа днес само за едно от тях.
Та, моето средство да се почувствам свободна и безгранична е природата и по-конкретно планините, горите, ливадите, реките, езерата и моретата.
Oткакто ходя по планините, съм забелязала, че там навсякъде се чувствам напълно у дома си и нямам абсолютно никакви грижи.
В цивилизацията, и особено когато съм сред хора, съм така устроена, че забелязвам всичко, което се случва наоколо и усещам настроенията на всички. Това ме натоварва ужасно понякога. Откакто имам собствен кабинет се родих, нищо че пак се налага да общувам с много хора.
Като съм в планината тези наблюдения и притеснения са ми спестени, дори и да има някой с мен. Той обикновено е близък и не ме товари толкоз.
А за красивите гледки, езерата, тишината и ходенето боса по затревените върхове няма какво да говоря – при последното чувството е на летеж над тревата ... особено, ако си катерил дълго с възтесни обувки.
За досег с природата броя и колоезеденето из съседните села. В някои участъци летя с неразумна скорост и само щъркелите цъкат с език по мен. Е, трябва да призная, че в случая задникът ми благодари на цивилизацията за асфалта.
В неделя пък бяхме на реката. Намуших се под струята вода, която се излива през бента и направо щях да умра от удоволствие. Едно, че струята масажира гърба ми, а аз обожавам тази работа, друго, че шума от падащата вода не само заглушава всички други звуци наоколо, ами заглушава и собствения ми глас и мога да простенвам от удоволствие, без някой да си помисли, че съм се отдала на някакви еротични занимания. И не на последно място, се почувствах все едно съм някаква водна нимфа, която се къпе в първата река на земята, преди изобщо да стане дума за появата на хората. Дива, свободна и сякаш цялата планета е моя. Водовъртежите, бълбукането на мехурчетата с въздух, подскачането на рибките пък изобразяваха изначалният хаос, който в същото време е хармония и абсолютна красота.
А като съм на море обичам да плувам по-навътре, където няма никой, и да лежа на повърхността, усещайки се като частица от първичната супа. Безтегловна, безмозъчна и безименна.
Е, после си взимам мозъка и се опъвам върху пясъка. Но за разлика от много, наистина не ходя на море, за да вършея по баровете, да свалям гларуси, да кажа, че съм ходила, да мързелувам или по други такива странни причини, а ходя, за да ходя боса по пясъка и да плувам в първичната супа (ако не броим нуждата да се разкарам от тук).
И на финала, да обобщя това, което исках да кажа: ходенето боса навсякъде, където е възможно, къпането в реки и морета навсякъде, където е възможно, катеренето по планини и колоезденето по ливади ме карат да се чувствам диво същество, забравило целия свят и отдало се единствено на собствените си удоволствия. Обичам това диво същество!
02.08.2016 14:18