В нашия род жените имаме слабост към слабите мъже. И мама така, и аз така, и сега като гледам, че и детето е така ми се къса сърцето.
Предполагам, че най-елементарното обяснение е, че сме силни жени и привлечени от противоположносттите, от крехките и ефирни мъжки души, се втурваме напред да спасяваме това, дето си мислим, че се нуждае от спасяване, докато в един момент не се осъзнаем, че на врата ни виси някой алкохолик.
В наша защита мога да кажа само, че алкохолиците сме си ги обичали и те ни обичаха. Въпреки, че в днешно време изобщо не съм така въодушевена от необходимостта от любов, както бях навремето. Но пък и състоянието на пълно безлюбовие не го познавам и не искам да го познавам.
При мен просто любовта, която смятах, че трябва да е център на вселената, се поизмести леко в периферията на живота ми и всички усилия, които положих да я махна и от там бяха напразни.
Сега наблюдавам как любовта става център на вселената за детето ми и ми иде горко да заплача. Знам, че няма какво да и кажа, за да променя по някакъв начин нещата и знам, че колкото и да се прави на силна и непукист, това което и се случва сега ще остави белези в душата и, които вероятно ще повляят на целия и живот.
Да имаш дете действително означава да имаш втори живот, но не се бях сетили досега, че за n-ти път ще разбиват сърцето ми и ще рева за мъж. Мъка!
Всъщност единственото, което мога да направя е да разширявам хоризонтите и. Най-страшното нещо, което се е случило и продължава да се случва на повечето хора около мен са тесните пространства, в които живеят. За някои – откровено тесни, но те и не забелязват, за други – по-разширени, колкото човека да си мисли, че знае едва ли не всичко, но именно затова, отново тесни.
Изпитвам истински ужас от възможността детето да реши, че по-широките пространства, които му е разкрила първата любов, ще са единствените пространства, които иска да изследва. Знам, че такава опасност съществува и възлагам всичките си надежди на егоистичната и коварна природа на мъжа да и отвори очите, че сама не би ги отворила.
а ,това че противоположностите се привличат,
ами, май не беше точно така.....
Всяка душа/няма женски и мъжки/ привлича
събитията и уроците, които да я направят
по богата, широка, щедра и милосърдна ...
предлагам ви „Храбри Души “ Робърт Шварц
и разбира се “Воина„ на К.Кастанеда ..
успех и усмивки по Пътя ...
и ..Дълготърпение, разбира се :):)
Юлия
Аз ще се опитвам да уча, разбира се, ама като знам точно в тази възраст аз колко възприемах навремето ....
предайте нататък.....
сааанки маанки ;))
Що се отнася до съдържателната страна - там ти си решаваш, че е повече или по-малко добре.
Но имаш изобразителна дарба.
но изследването и осмислянето на живота, вселената и всичко останало продължава :))
Човек като понатрупа опит /това важи за мъжете/ и си мисли, че всичко знае. И хоп, прочете нещо такова и вижда, че има и други неща на този свят. Жалко, че рядко се случва да ни поотворят очите, но аз съм на принципа - колкото по рядко - толкова по добре. А тези които пишат всеки ден изобщо не ги чета.
Още веднъж благодаря за приятните минути :)