Лежа в морето от трева – червена

и край мен се гонят зайците – и те червени.

Камшичето, от семейството на жълтите,

ме перва през уста, за да мълча

и да не издавам тайната на радостта,

която предизвиква в мен природата.

Не знае, милото, че аз сама,

макар и от ордена на дивите пастири

(това е онзи преди свободните зидари)

не съм съвсем във час

и от години търся отговора.