Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2016 10:38 - Проблемът с другите и красотата на остаряването
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2318 Коментари: 10 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Трябва да въведа правило да пиша по веднъж на ден-два. Предвид проблемът ми с мисленето за другите, повече отколкото за себе си ... а докато пиша наистина мисля за себе си ...

Миналата седмица този проблем можеше да ме убие. Колата ми поднесе на пътя на един завой и се завъртях много лошо. Едва успяха да ме измъкнат от дупката край пътя. И освен, че все още съм некъдърен шофьор, проблемът дойде и от факта, че гледам в огледалото за обратно виждане и като виждам, че има някой зад мен, се притеснявам да не карам много бавно.

Милото ми каза веднъж да не гледам назад и да не се интересувам от другите на пътя, но аз кога ли съм слушала какво ми говорят.

По същия начин съм изобщо в отношенията си с хората, които са ми станали близки. Каквото и да намисля да направя, не мисля чак толкова как ще ми се отрази на мен, а как ще им се отрази на тях. Не знам защо съм решила, че хората около мен са крехки, поне по-крехки от мен и аз нося някаква отговорност за тях. То, не, че не е съвсем така, но не нося ли по-голяма отговорност за себе си и собственото ми добруване. Какво печеля, ако те са добре, а аз се скапвам?

Винаги ми е било трудно да намеря баланса. Хем и другите да са добре, хем и аз. Когато нуждите на един човек изпаднат в конфликт с нуждите на другия, трябва да се намери решение. Моето решение обикновено е „хайде, от мен да мине“ и правя това, което е по-приятно на другия с лъжливата презумпция, че аз съм по-силна, по-уравновесена, по-дзен и мога да се чувствам добре във всякакви ситуации. Но не е съвсем така, и многократните компромиси, които правя се натрупват във формата на обща досада и усещане, че се задушавам. Решението ми за този проблем пък е да се махна. Каквото и да е, само да не влизам в конфликти и да не се мъча да се налагам върху някой.

Изобщо, аз съм един антипод на жена. Нормалните жени, биха направили всичко възможно, биха дали мило и драго да променят човека до себе си, да го превъзпитат, да го моделират според собствените си виждания. А аз обратното – ще направя всичко възможно да се наглася така, че на него да му е удобен живота, пък аз и така и така съм добре. Егати мекотелото съм.

Разбира се, известен ми е резултата и от прекаленото моделиране на другия – изведнъж той се превръща в нещо толкова далечно от мъжа, в който си се влюбила, че ти става напълно безинтересен и безразличен. Но в моя обратен случай, когато една жена е правила живота на мъжа удобен, той всъщност няма никаква причина да я разлюбва. Напротив, така свиква с удобствата, че би дал мило и драго да не ги загуби.

Знам какво е решението на моя проблем. Даже на периоди успявам да го приведа в действие, но после пак се отнасям и се връщам към старото си аз.

Просто във всеки момент трябва да съм наясно какво искам и да го казвам, и да го отстоявам  ...

Номерът, че съм твърде извисена, над дреболиите на ежедневието, дзен и загледана в същността на нещата, вместо във вулгарните подробности и т.н. не минава в ежедневните, обикновени човешки взаимоотношения. Противоречи на „тук и сега“ философията, на необходимостта от интегритет и на красотата на различността на хората. Как ще изявя моята различност, ако постоянно се съгласявам с идеите на другите?

Е, тук, разбира се, малко преувеличавам. Всъщност съм убедена, че повечето хора виждат моята различност дотам, че съм смятана направо за луда от някои. Но това е по простата причина, че те са твърде задръстени, а моята маскировка, че съм една от тях е твърде слаба.

С напредването на годините все по-малко има смисъл да се правиш на друг. И в това се явява красотата на остаряването – най-сетне можеш да бъдеш напълно себе си и можеш да си спокоен, че тези около теб ще те изтърпят, било защото мразят промяната, било защото са твърде слепи, за да забележат изобщо. Да не говорим, че на теб вече и не ти пука как ще реагират.

Та и аз така всъщност – вече не ми пука толкова, колкото преди, но се укорявам, че все още ми пука изобщо. Явно още имам да старея ...




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martiniki - мдааа, много познато...феята-грижа
09.06.2016 11:07
знаеш ли, освен, че правя всичко за удобство на околните, съобразявам се с всичко и всички - защото те са нормални, а аз ненормална - извън нормата в смисъл, писала съм и стихотворение!

Удобство.
Удобна да съм ти,
заемам формата на тялото и настроението,
на мълчанието, на разстоянието, на слабостта и силата ...

обаче толкова пази кеша ...не знам имам ли го другаде цялото
цитирай
2. sunflower - лоши навици са това ...
09.06.2016 11:43
... свикват с теб, приемат те за даденост. а защо уникалното в теб да не се проектира и запечата в действителността, вместо само в един виртуален/арт/поетичен свят? защо двама да не могат да са напълно себе си и въпреки това заедно?
цитирай
3. krassko - Поглеждай в огледалото
09.06.2016 15:24
и когато някой след теб е много близо леко натисни спирачката,
колкото да светнат стоповете и той да се омете.

И си супер, от толкова години ме радваш с мислите си :)
цитирай
4. martiniki - :))
09.06.2016 15:56
щастлива жертва, вече няма връщане назад :)
цитирай
5. sunflower - аааа, добре, martiniki :)
09.06.2016 16:40
щом няма и щом си шастлива, моооже :)
цитирай
6. sunflower - Благодаря за съвета, krassko :)
09.06.2016 16:41
Ще гледам да го спазвам :)
цитирай
7. martiniki - :)) тюю, ходих да си търся стихотворението - не бях влизала от години в един сайт, но
09.06.2016 17:33
Удобна да съм ти,
заемам формата на тялото и настроението,
на мълчанието,
на разстоянието,
на слабостта и силата.
На любовта.
(прехвърлям през рамото на паметта
под носа на желанието:
Обувка HushPuppies,
ръкавица от телешки бокс,
спалня с magniflex,
чаша вино,
фотьойл край
камината,
поглед с плюшени ресници,
нечии устни)
Есен е.
Монотонна.
Улавям интуитивно нюанса ти.
В заемките от чужди езици съзирам някакъв изход.
Временно и дъждовно. Отчаяно.
Тежко пада обвивката ми от самомнителност.
Таралежова и зелена.
Удобството ми в края
(на краищата)
е придружено с убождане -
подкожно за мен,
по стъклото
за теб.
цитирай
8. sunflower - Хубаво е
09.06.2016 22:26
:)
цитирай
9. martiniki - :))))) е как да не е
10.06.2016 16:44
след всичкия труд, който положих да ти го навра под носа ;)))))))) понякога съм ужасна фукла

а днес снимах първия слънчоглед за това лято!
цитирай
10. sunflower - хаха, не се заяждай със себе си :)
11.06.2016 09:37
слънчогледа го видях, а за фукането - както казват мъжете, то ако не се похвалиш, все едно не се е случило :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598461
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031